Като политик Атоса беше изключително практична и реалистична. Знаеше, че рано или късно Ксеркс трябва да се изяви във война, а имайки предвид победите на Мардоний, тя бе наясно, че колкото по-рано стане това, толкова по-добре. Не се боеше, че Ксеркс може да загуби битка. Та нали бе внук на Кир? Страхуваше се обаче, че може да стане жертва на фракцията на Гобрий. Знаеше също, че е далеч по-лесно да убиеш командуващия на бойното поле, отколкото добре охраняван принц в двореца.
Щом свърших, Атоса изрече страховитата фраза:
— Ще говоря с Дарий.
Мисля, че за всичките години, през които я познавах, не съм чувал от нея тази фраза повече от три пъти. Звучеше като обявяване на война. С благодарност целунах ръката й. Отново бяхме съзаклятници.
Няколко пъти се опитах да посетя Мардоний, но той бе толкова болен, че не можеше да ме приеме. Кракът му бе гангренясал и се говореше, че ще го ампутират. Всички изказваха съжаление, че Демокед не е жив.
Фан Чъ бе възхитен от Вавилон.
— Тук живеят най-малко шестима китайци, а единият е съдружник на Егиби.
Цял свят, с изключение на Демокрит, знае, че „Егиби и синове“ са най-богатите банкери на земята. От три поколения насам финансират кервани, флоти, войни. Не познавах отблизо нито един от тях, но затова пък Ксеркс отлично ги познаваше. Поради страстта му към строител-ството винаги не му достигаха пари и Егиби неизменно му услужваха, понякога при доста приемливи условия.
Обикновено даваха заеми с двадесет процента лихва, но за Ксеркс намалиха лихвата на десет процента, с което му дадоха възможност, ако не да завърши, то поне да започне десетина дворци, а също и да води Гръцките войни Ксерксовата жена Рексана бе внучка на един от тези Егиби. Тя много се срамуваше от това родство — факт който забавляваше Ксеркс.
— Не могат да откажат пари на един роднина — обичаше да повтаря той. Чудно защо Дарий ненавиждаше банкерите, след като самият той по душа бе търговец. Предполагам, че е искал да отстрани посредниците. Във всеки случай финансираше царството си чрез данъци и грабежи. Ксеркс твърдеше, че Дарий нито веднъж не с взел заем.
— Знаеш ли, струва ми се, че баща ми изобщо не разбираше от тези неща — каза ми той години по-късно.
Никога не споменах пред Великия цар Ксеркс, че едва ли има нещо, свързано с финансите, което предшественикът му да не е знаел. Например онова прословуто обезценяване на постъпилите в хазната пари. Макар да твърдят, че Дарий научил този трик за мамене на гражданите от Хипий, аз мисля, че е точно обратното. От друга страна, златните монети по Дариево време винаги пазеха стойността си.
— Аз съм стрелецът! — обичаше да казва той, като удряше монетата по масата така, че да звънти. — Това е моето лице, моята корона, моят лък. Хората трябва да знаят колко струвам.
А те знаеха. И още знаят. Стойността на златните монети спадна едва през последните години.
Успях да уредя няколко срещи на Фан Чъ с Ксеркс. Като преводач се погрижих да се харесат взаимно. Успях не само да събудя интерес у Ксеркс към Индия, но разказите на. Фан Чъ за Китай развълнуваха и двама ни.
— Колко е голям светът! — възкликна Ксеркс по едно време.
Бяхме разгледали до една всички карти, а Фан Чъ не бе много обстоятелствен, що се отнася до пътищата за влизане в Китай. Наистина, каза ни, че по суша има два пътя. Единият минава през високите планини на изток от старата република Шакя, другият пресича обширната северна пустиня отвъд река Оке. Самият Фан Чъ бе пътувал по море до магадханското пристанище Чампа.
— Плаването ми отне повече от година — каза той — е искам да се връщам по този път. Искам да открия подходящ сухоземен път — „копринен път“, който ще ни свързва с вас.
По-късно, в Китай, Фан Чъ призна, че умишлено говорил неясно за пътищата към Средното царство, както го наричат те, защото бил поразен от необятността на Да-риевата империя.
— Мислех, че Персия е колкото Магадха. Вместо това видях един световен монарх, който, за наше щастие, нямаше представа точно колко е голям светът. Затова реших, че не ще е хубаво той да дойде в Китай. Персийската армия на Жълтата река би била извънредно тревожно събитие.
Забележи разликата между човека от Китай и гърка. Гъркът винаги е готов да предаде родината си заради накърнено самолюбие. Макар Средното царство да бе разпокъсано на десетки воюващи държави, на никой китаец — освен може би на така наречения син на небето — не би хрумнало да повика на помощ войски на чужда раса. Дългите хора са не само изключително интелигентни, но са и убедени, че сред всички народи на света те са неповторими. В техните очи варвари сме ние! Ето защо само малцина авантюристи по душа пътуват извън Китай. Останалите не се интересуват от земите отвъд Средното царство.