Във Вавилон върховният жрец на Бел-Мардук изпълнява и длъжността церемониалмайстор. Този ден гласът му бе в отлична форма. Бе застанал пред входа на колонната зала и виеше срещу нас на старохалдейски. После началникът на стражата изрева:
— Великият цар Дарий, господар на всички земи, цар на Вавилон, цар на царете!
Дарий се появи на прага, а слънцето светеше зад гърба му. Щом стъпи на дългия сардийски килим, разстлан до трона, всички се проснахме по очи на земята.
Великият цар бе облечен с пурпурната мидийска мантия, която се полага само на монарха. На главата си носеше високия кидар на Кир, украсен със синьо-бяла лента. В дясната си ръка държеше златния жезъл, а в лявата — златния лотос. Дворцовият управител носеше церемониалното снопче пера за пропъждане на мухи и сгъната салфетка. Началникът на стражата носеше столчето за крака. Член на вавилонското царско семейство му пазеше — сянка със златен чадър. Този чадър бе принадлежал на древните асирийски царе. Няколко крачки зад Вели-кия цар вървеше престолонаследникът.
Докато Дарий крачеше бавно и величествено към центъра на залата, жреците припяваха тържествена песен.
Макар че от нас се изискваше да не вдигаме очи от черве-ния под, всички тайно наблюдавахме Великия цар.
Сега Дарий бе рус като скит. Потърсих признаци на остаряване и ги намерих — това винаги е лесно, освен когато гледаш собственото си лице в огледалото. Преди ня-колко месеца Дарий бе получил парализа и сега едва забележимо влачеше левия си крак, а лявата ръка, в която държеше лотоса, изглеждаше схваната. По-късно ми обясниха, че цялата му лява страна е безчувствена, а лотоса завързват за ръката му.
Но лицето на Дарий въпреки всичко бе красиво и не ми се стори да е гримирал повече от обикновено. Сините му очи гледаха открито. И все пак контрастът между него и Ксеркс бе твърде ярък. Ксеркс бе с половин глава по-висок от баща си. И беше млад. В дясната ръка на Ксеркс имаше златен лотос. В лявата все още нямаше нищо.
Подозирам, че Дарий отлично е съзнавал, че няма човек в залата, който да не се пита колко още му остава, кога лъвският трон ще смени своя собственик — макар че лъвският трон не се използуваше във Вавилон. По настояване на жреците Великият цар бе принуден да седи на един не особено внушителен позлатен стол, който акад-ските царе бяха използували в продължение на хиляди години или поне така твърдеше върховният жрец. При последното вавилонско въстание Ксеркс нареди този стол да бъде насечен и изгорен. Като гледаше как гори, той каза:
— Виждаш ли, бях прав! Дървото е ново. Тук всичко е подправено!
Култът към древността във Вавилон от край време граничи с лудост. Заслугата за това принадлежи на На-бонид, последния вавилонски цар. Той прекарал живота си в разкопки на забравени градове. Когато Кир завзел Вавилон, Набонид бил залисан в разчитането на текста върху крайъгълния камък на някакъв храм и изобщо не разбрал, че вече не е цар, докато не се върнал в двореца, където живеел Кир. Поне такава е историята, която обичат да разказват чернокосите. Всъщност Набонид бил пленен, затворен, освободен. Тогава се върнал към разкопките си.
Набонид и неговият приятел, египетският фараон Амазис, започнаха това непрекъснато ровене и имитиране на миналото, което все още продължава. Нищо не е достатъчно старо, нито достатъчно грозно за истинския любител на старини. Още по-лошо е, че се възстановяват всевъзможни, отдавна забравени религиозни обреди, особено в Египет. За свой вечен срам Кир насърчаваше антикварните страсти на вавилонските и египетските си поданици. Отгоре на всичко политиката му бе да отъждествява Ахеменидите с по-известните отмрели династии.
Тази лудост продължиха всички негови приемници, с изключение на Ксеркс. Повече от двадесет години десетина маги усилено работеха в една задна стая на двореца в Суза, за да измислят правдоподобни родословия за Дарий. С течение на времето той се оказа роднина на всички — от Зевс до Амон Ра, — и то по права линия!
Дарий седна на мястото си. Ксеркс застана зад него. Ние се изправихме, скрили ръце в ръкавите си, с почтително наведени глави. Вавилонският върховен жрец напевно изреждаше титлите на Великия цар. Последва еротичен танц, изпълнен от жени от храма на Ищар. В цялата церемония нямаше нищо персийско.
Дворцовият управител, въоръжен със списъци, зашепна на ухото на Дарий нещата, които трябва да знае за случая. Понеже Дарий сега бе почти глух, често се получаваше объркване. Например някой съвсем неочаквано биваше удостоен с командуването на несъществуващ граничен пост. И все пак Дарий настояваше лично да извърши назначенията за разлика от Ксеркс, който прехвърли тези текущи дела на канцеларията. Ето защо Дарий докрай държеше под контрол държавната машина — нещо, което Ксеркс така и не постигна.