— Няма значение какви са. А теб ще те потопим в къна. Макар че — я да видим — ти май и без това си доста черен. А как стоят нещата с всички тези хора в Китай? Всички ли са толкова жълти като онзи, когото доведе в двора?
— Така казват, Господарю.
— Не бях виждал жълтокож толкова отблизо. Имат много особени очи, нали? А как ще стигна до Китай? — Дарий вече мечтаеше за китайските крави. Посочих най-северния ъгъл на картата.
— Има проход през тези планини. Но е отворен само през горещия сезон. Казват, че пътуването отнема шест месеца.
— А по море?
— Ще ни трябват най-малко три години, ако тръгнем от Персия.
— Значи една година от Индия. Сигурно ще минем през много острови. Богати острови.
— Острови, полуострови, суша. Фан Чъ твърди, че отвъд Китай няма нищо друго освен джунгли. Но казва също, че има няколко отлични пристанища и много бисери.
Най-сигурният начин да задържиш вниманието на Дарий бе да му говориш за такива неща като бисери.
— Добре, щом се сдобия с индийските крави, ще започна да събирам китайски бисери.
Дарий се намръщи, вдигна лявата си ръка с дясната и я свали от масата. Изпитах особено чувство. Стотици пъти бях виждал баща му да прави същото движение. Дарий изведнъж осъзна какво бе привлякло погледа ми.
— Все още мога да яздя — каза скромно той.
— И да предвождаш армия, Господарю — добавих аз, като се поклоних ниско.
— И да предвождам армия. Ксеркс иска да отиде в Индия. — Понякога, като се усмихваше, Дарий заприличваше на момче, въпреки голямата си сплъстена брада, която почти закриваше плътните му, напукани устни. — Известно ми е, че ти се оплаква.
Почувствувах как кръвта нахлу е лицето ми. Така започваше обвинението в измяна.
— Господарю, той никога не се е оплаквал… Но Дарий бе в добро настроение.
— Глупости! Аз имам верни очи. — Той ме посочи. — Както имам и верни уши. Не обвинявам момчето. Всъщност бих го обвинявал, ако не се оплакваше. Връстници са, а виж какво сполетя Мардоний. За живота, който води синът ми, е виновна царицата. Най-важното за нея е да е в безопасност. Съобразявам се с това й желание. — Дарий се закашля. — Не съм чак толкова стар и мога сам да поведа армията.
Фактът, че Дарий изпитваше нужда да повтаря това твърдение пред мен, бе признак, че започва да губи сили.
— Стоях настрана от тези гръцки войни, защото не си струваше да хабя време и усилия. Освен това не мога понасям гърците. На последния прием в колонната зала преброих повече гърци, отколкото перси.
Дарий несъмнено се затрудняваше с четенето, но ако трябваше да брои — броеше без грешка.
— Обсаден съм от гърци, жадни за стрелци. (Винаги малко се смущавах, когато Дарий употребяваше тази жаргонна дума.) И от двата вида. Но вече мисля, че се справих с цялата тази пасмина. Няма да има пролетен поход. Мардоний е разстроен. Казах му: „Ти нямаше да можеш да поведеш армията дори и походът да се бе състоял.“ А той ми изнесе една реч за всички битки, спечелени от генерали на носилки. Глупости. Самият аз все още мога да яздя, без да слизам от коня от изгрев до залез.
С тази несвързана забележка Дарий ме убеди, че по. вече няма да излезе на бойното поле. Бях във възторг. Скоро Ксеркс щеше да получи мечтаната възможност.
— Ти се справи добре. — Дарий отмести картата настрана. — Кажи в канцеларията какво според теб трябва да изпратим в Китай. Пиши на онези двама царе… нали се сещаш, на онези, индийските, че Великият цар е благосклонен към своите роби. Обичайните приказки. Съобщи им, че ще изпратим керван преди края на идната година. Не споменавай, че лично аз ще поведа кервана — добави Дарий с усмивка. — И че всичката ни стока ще бъде метална: мечове, щитове, копия! Преди да умра, ще бъда… Как каза, че ме нарекъл онзи човечец?
— Световен монарх.
— Аз ще бъда първият Световен монарх. Мечтая за бисери и коприна… за острови и Китай!
Ако Дарий бе десет години по-млад, а аз десет години по-стар, убеден съм, че днес всички земи от познатия свят, които имат някакво значение, щяха да бъдат персийски. Но както и предвиждах, Дарий вече никога не поведе родовете в бой. Пет години след този разговор Дарий лежеше до баща си в каменната гробница край Персепол.
3.
Мардоний ме прие на борда на своя плаващ дом — една лодка, завързана за кея на новия дворец. Главнокомандуващият армиите и флотите на Великия цар беше съвсем блед, болезнено слаб и изглеждаше сякаш по-млад. Лежеше в хамак, вързан между две греди под палубата. Лодката се поклащаше от течението на реката и хамакът се люлееше.