— Когато се люлея, болката е по-слаба — обясни ми Мардоний, докато аз пълзях надолу по стълбата към па-лубата. Гноясалият му крак бе открит, подут, почернял. Двама роби пропъждаха мухите с ветрило. Горящото сан-талово дърво в мангала не можеше да прогони миризмата на гниеща плът, която изпълваше кабината.
— Отвратително, нали?
— Да — отговорих му аз без колебание. — Отрежи го.
— Не. Трябва да имам два крака.
— Можеш да умреш от тази гной.
— Най-лошото мина. Поне така казват. Ако не е…
Мардоний вдигна рамене и това движение му причини болка.
От всички страни долиташе обичайният за оживено пристанище шум. Крещяха хора, скърцаха въжета, а плоските вавилонски лодки се движеха с плясък по течението на реката.
— Не те ли дразни шумът? Мардоний поклати глава.
— Обичам го. Като затворя очи, си представям, че все още съм с флотата. Искаш ли да отплаваш с мен през пролетта?
— За Тракия ли?
Не знам как съм могъл да проявя такава нетактичност. Всъщност споменах мястото, където не само го бяха ранили, но и бе изгубил част от корабите си по време на някаква буря.
Мардоний се намръщи.
— Да. И за Тракия. Където твоите роднини сега са вдигнали въстание.
— Абдера може да е вдигнала въстание, но семейството на Лаида подкрепя Персия.
— Запознах се с дядо ти. Нямах представа, че е толкова богат.
— За съжаление никога не съм го виждал. Знам само, че винаги е подкрепял Великия цар.
— Той е грък. — Мардоний дръпна въжето на хамака, за да го залюлее по-силно. — Защо разпалваш въображението на Ксеркс с тези приказни истории за Индия? — Гласът му звучеше обвинително.
— Той ме попита. И аз му разказах. Ако искаш, и на тебе ще разкажа същите истории. Нашето бъдеще е на изток.
— Това е, защото си израснал на източната граница. — Мардоний се ядоса. — Не знаеш какво представлява Европа. Колко е богата… откъм сребро, зърно, хора.
— Нали си спомняш, че Дарий се опита да завладее Европа и претърпя тежко поражение.
— Да се говори така, е измяна — отвърна Мардоний. В тона му нямаше нищо шеговито. — Великият цар никога не е търпял поражение.
— И неговите главнокомандуващи никога не са били ранявани.
Открай време говорех с Мардоний като с равен. Мисля, че това не му бе много приятно, но тъй като тримата с Ксеркс години наред бяхме неразделни приятели, не можеше да ми възрази. Пък и Мардоний ме обичаше повече, отколкото аз го обичах. В такива случаи човек има известно превъзходство. От друга страна, нямаше вероятност аз да стана главнокомандуващ и в този смисъл не представлявах опасност за него. Освен това се надяваше, че може да повлияе на съветите, които давам на Ксеркс.
— Всичко беше една глупава грешка. — Мардоний се намести в хамака. Мъчех се да не гледам крака му и, разбира се, не можех да откъсна очи от него.
— Няма причина да не поведеш армиите към Индия.
Бях изцяло посветен на така наречената източна политика и не съм й изменил до ден-днешен. А Мардоний бе главното действуващо лице на западната политика. Това не бе лесна задача. След поражението си на Дунава Великият цар бе изгубил интерес към Европа. Сега прекарваше дните си в тревоги около северните племена и търсеше нови начини да натрупа пари. Общо взето, преди да разпаля въображението му с разказите за Индия и Китай, Дарий нямаше истинско желание за нови завоевания.
Няколко часа спорихме с Мардоний в онази воняща каюта, от чието постоянно клатушкане малко ми прилоша. Мардоний бе чул за личната ми аудиенция при Дарий, но беше достатъчно хитър, за да не ме разпитва какво сме говорили. Може би вече знаеше. В персийския двор няма много тайни. На всички вече бе известно, че съм пристигнал във Вавилон с Ксеркс.
— Искам Ксеркс да предвожда следващия гръцки поход. Ще бъда втори главнокомандуващ. — Мардоний явно се опитваше да прояви деликатност.
— Атоса няма да го пусне. — Аз не бях деликатен.
— Но Аместрида ще го пусне. — Мардоний се усмихна. — Тя има голямо влияние върху нашия приятел.
— И аз чух нещо такова. А тя държи той да замине, така ли?
— Разбира се. Много и е неприятно, като гледа как аз обирам славата. И има право. Ето защо искам да по-деля с него заслугата за завладяването на Европа.