— По-добре Египет, отколкото нищо — рече той. — Не съм против това. Повярвай ми. Искам да служа на Великия цар. — Все още не бяхме свикнали с факта, че тази вдъхваща страх титла сега завинаги принадлежи на нашия приятел от детинство. — И все пак да пропилееш цяла година, когато в това време… — Мардоний се ориг-на и забрави за какво говори.
— Имаш предвид Гърция. Знам. Но Египет е по-важен от Гърция. Египет е богат. И е наш… поне беше.
В този момент посегнах за второто парче еленско месо и открих, че чинията е там, но месото е изчезнало. Изругах на висок глас.
Мардоний ме изгледа тъпо. После се разсмя.
— Не бива да ти се свиди да дадеш на слугите нещо от чинията си.
— Свиди ми се! — И така беше.
Изведнъж до мен застана Аспамитър. Беше млад, блед, с проницателен поглед. Нямаше брада, което означаваше, че е бил кастриран преди пубертета — тогава се кастрират най-добрите евнуси. Наблюдавал бе всичко от мястото си пред позлатената кушетка на Ксеркс.
— Не беше ли свършил с блюдото, Господарю?
— Не, не бях. И Господарят адмирал не беше свършил.
— Ще накажем провинилите се.
Ако не друго, Аспамитър бе делови човек. След миг месото отново се появи на мястото си. По-късно същата вечер шестима слуги бяха екзекутирани. Вследствие на това оживената търговия с храна от царската трапеза, макар и да не бе напълно прекратена, рязко намаля. Старите обичаи трудно се изкореняват. Но поне през първите години от царуването на Ксеркс човек можеше сравнително спокойно да изяде по-голяма част от вечерята си. За тази придобивка трябваше да благодарим на Аспамитър.
По онова време се носеха слухове, че от седемнадесет-годишна възраст Аспамитър бил любовник на царица Аместрида. Не знам. Само повтарям онова, което си шепнеха хората. Макар дамите от харема — дори и цариците — обикновено да имаха сложни отношения с евнусите, съмнявам се, че нашата високопочитана царица-майка Аместрида е използувала Аспамитър по този начин независимо от мълвата, че половият му член бил необикновено голям за мъж, кастриран на десет-единадесетгодишна възраст.
Сега Демокрит ми съобщава последните клюки от Аго-рата. Според гърците царицата-майка в момента имала любовна връзка със сегашния дворцов управител, двадесет и три годишен евнух, който носи изкуствени мустаци и брада. Очевидно им е приятно да съчиняват подобни истории. Нека да уверя атиняните, които обожават скандалното, че тези дни царицата навърши седемдесет години и е безразлична към плътските удоволствия. И което е по-съществено, също като предшественицата си, царица Атоса, винаги е предпочитала властта пред забавленията. Напълно възможно е на младини Аместрида да е флиртувала с евнусите. Но това е било в друг, отдавна отминал свят.
За нас този отминал свят беше прекрасен. Особено през онази зима в Персепол, когато всичко изглеждаше възможно — като се изключи това някога да живеем с удобства. Дворците бяха незавършени. Градът дори не можеше да се нарече град — имаше само колиби за работниците и множество съвсем нови сгради, построени около съкровищницата на Дарий. В тези складове, изложбени зали, портици и канцеларии временно щяха да бъдат настанени чиновниците от втората стая на канцеларията.
Двамата с Мардоний деляхме тясна, непроветрива, ледена стая в харема на зимния дворец. Женските покои, предназначени да приютят Дариевата сравнително скромна колекция от жени и конкубини, не можеха да поберат Ксерксовия „женски град“, както го наричаха. Затова първата заповед, която Ксеркс издаде като Велик цар, се отнасяше до архитектите. Те трябваше да разширят женските покои по посока на съкровищницата. Накрая се наложи част от първоначалната съкровищница да бъде разрушена, за да се настани новият харем. Един следобед Ксеркс изпрати да ме повикат.
— Ела да видиш гроба на своя съименник. Яхнахме конете и доста дълго яздихме, докато стигнем до гробницата на Кир Велики. Пред малкия параклис, издигнат върху висок пиедестал, има портик с изящни колони. Каменната врата е гравирана така, че прилича на дървена. Зад нея лежи Кир на златно ложе.