Докато процесията прекоси града и стигне до южната градска врата, измина повече от час. Там Хуан извърши жертвоприношение за няколко местни дяволи. След това поведе колесниците по криволичещ път към долината, където в могили, подобни на тези в Сарди, погребват царете.
Неочаквано някакъв висок, слаб човек ме покани да се кача в лакиран червен фургон.
— Имам слабост към белите хора — каза той. — По едно време притежавах трима, но двамата умряха, а третият е болен. Можеш да ми целунеш ръка. Аз съм херцог Шъ, братовчед на покойния херцог Цин, както и на херцозите на Лу и Вей. Но нали всички ние, херцозите, сме сродени помежду си чрез общия си прародител, император Вън. Ти откъде си?
Помъчих се да му обясня. Херцогът не знаеше нищо за Персия, но бе пътувал на запад повече от всички, които познавах в Цин.
— Прекарах цяла година в Чампа — рече той. — Не бих казал, че ми хареса. Времето не е нито много горещо, нито много дъждовно. А жителите са с доста тъмна кожа, което не е по вкуса ми. Надявах се, че ще са бели като тебе. Там научих, че ако искам да намеря бели хора, ще трябва да пътувам още поне половин година, а не можех да си представя как ще преживея толкова дълго време извън света. — Той хвана с два пръста бузата ми и се вгледа: — Ето, кожата ти почервенява! — възкликна той. — Точно като на другите ми роби. Много ми е интересно да гледам как червенината се появява и изчезва. Мислиш ли, че Хуан ще се съгласи да те продаде на мен?
— Не съм сигурен, че съм роб — отвърнах аз много внимателно.
— О, роб си, сигурен съм в това. Ти си варварин, макар и да не замяташ дрехата си наляво. Всъщност трябва да го правиш. Така е по-забавно за нас. И косата ти трябва да е разпусната. Не се мъчи да си придаваш много благороден вид, защото няма да си интересен. Все едно, ти несъмнено си роб. Живееш в къщата на министъра. И правиш каквото ти нареди. Според мен това означава, че си роб. Нямам представа защо Хуан не ти го е казал. Много лошо от негова страна. Толкова е плах. Може би си мисли, че е невъзпитано да ти каже в очите, че си роб.
— Според мен аз съм военнопленник.
— Война? Каква война? — Херцог Шъ се изпрани във фургона и се огледа наоколо. — Не виждам никакви армии.
Сивозелените поля наистина бяха спокойни, а погребалната процесия се виеше като безкрайна змия, пълзяща безшумно между назъбените варовикови хълмове, ограждащи гробниците.
— Дойдох като посланик на Великия цар. Херцогът прояви умерен интерес към моята история.
Макар да не знаеше нищо за Персия, той бе много добре осведомен за Магадха. Смая се, когато му казах, че съм женен за дъщерята на Аджаташатру.
— Познавам няколко души от това семейство, сред които е и чичото на Аджаташатру. Беше царски наместник в Чампа. — Херцогът се оживи, дори се развесели. — Сигурен съм, че за тебе бих могъл да получа чудесен откуп от царя, затова трябва да те отвлека от Хуан. После ще те продам на тъста ти. Разбираш ли, все не ми стигат парите.
— Мислех си, че владетелят на Шъ би трябвало да бъде щедро подпомаган от… небето! — отвърнах аз.
Малко по малко възприемах сложните обноски на китайците. Нито една дума не означава точно това, което изглежда на пръв поглед, а жестовете на ръцете и тялото са невероятно заплетени. Така и не успях да ги усвоя.
— Шъ, на което съм херцог, вече не е някогашното Шъ, затова кракът ми не стъпва там. Предпочитам да пътувам с двора си, да посещавам безбройните си братовчеди и да събирам драконови кости. Сигурно си чул, че притежавам най-богатата колекция от драконови кости в света. Е, да знаеш, че това, което си чул, е истина. Така е. Но понеже костите винаги пътуват с мен, трябва да поддържам десет хиляди фургона, а това струва скъпо. Виж, ако успея да те продам на царя на Магадха, наистина ще стана много богат.
Херцог Шъ бе ексцентрична личност, която много забавляваше китайците. Беше се родил като Шъ Чу-лян, незаконен син на херцога на Лу. Но понеже бил недово-лен от неясното си положение, започнал да се нарича херцог Шъ. Шъ обаче не е страна. Думата означава „свещена земя“ — могила, която се издига в покрайнините на всяка китайска държава. На херцога му харесваше ла се преструва, че някога някъде е имало държава с име Шъ и той е нейният потомствен херцог. Според собствената му версия Шъ била погълната от хищни съседи и престанала да съществува. Сега от нея бил останал само той — странствуващият й херцог. Дали наистина имаше херцогски ранг — по линия на Лу, — е неизяснена тънкост, чието обсъждане доставяше голямо удоволствие на китайските благородници. От друга страна, фактът, че по произход бе потомък на император Вън, задължаваше всички китайски суверени да го приемат като свой почитан братовчед. И понеже постоянно пътуваше от двор в двор, херцогът успяваше да преживява с много малко средства. Поддържаше двадесетина стари слуги, четиринадесет коня, също в толкова напреднала възраст, шест, а не десет хиляди фургона — между другото „десет хиляди“ е китайска хипербола, означаваща „безброй“ — и една колесница със счупена ос.