Новият херцог застана на север от нас. Изглеждаше на възрастта на предшественика си, ако не и по-стар.
Но според херцог Шъ той не бе син, а братовчед на покойника. Министрите бяха отхвърлили всички синове на херцог Пин в полза на един невзрачен пръв братовчед — известен с глупостта си и много подходящ от тяхна гледна точка, както забеляза херцог Шъ.
— Винаги ли министрите избират суверена?
— Този, който е получил небесната повеля, избира за министри само свои верни слуги.
Гласът на херцога изведнъж стана пронизителен. По-късно, когато го опознах, разбрах, че това наистина са двама души, обитаващи едно и също тяло, а ако не е така, то той явно е в състояние да се държи по два съвсем различни начина. Когато говореше тихо, той се проявяваше като находчив и откровен човек. Друг път поведението му бе съвсем загадъчно, а гласът му ставаше монотонен, тънък и писклив. При първата ни среща ясно ми показа, че нито времето, нито мястото са подходящи да се обсъжда ненормалното положение на неговите братовчеди херцози. Скоро след това узнах, че с малки изключения всички те нямат никаква власт, а владенията им се управляват от наследствени министри, понякога с помощта на други наследствени чиновници. Пълномощието на небето е само един прекрасен сън за нещо, което би могло да бъде, но не е и може би никога не е било.
Новият херцог на Цин извиси глас и се обърна към предците си. Не разбрах нито дума от онова, което каза. Докато говореше на небето, слугите мъкнеха сандъци, триножници, мебели и ги вкарваха в нещо като естествена пещера, разположена под висока варовикова скала. През цялото време свиреше музика. Изпълняваше се от около триста музиканти едновременно и въздействието й върху слуха на чужденеца бе непоносимо. По-късно китайската музика започна да ми харесва. Най-много обичах да слушам едни камъни с различна големина, които при удар с чук издават прекрасни звуци.
Щом херцогът свърши обръщението към предците си, дванадесет мъже хванаха паланкина с тялото на предшественика му и го понесоха високо на раменете си. Музиката спря. В пълна тишина паланкинът премина покрай новия херцог и бе внесен в пещерата. Щом трупът се скри от погледите, всички въздъхнаха. Ефектът бе зловещ — като първия полъх, предвещаващ лятна буря. Погледнах херцог Шъ. Свил се бе в единия край на Фургона като посърнала птица. Мъжете, които внесоха тялото в пещерата, не излязоха оттам. Вместо това към входа й потегли бавно шествие от сто забулени жени. Едни бяха съпруги на покойния херцог, други — конку-бини, танцьорки, робини. Жените бяха последвани от дълга редица мъже и евнуси — водеше ги старият благородник от вечерята с печеното прасенце. Част от мъжете бяха офицери от стражата. След тях вървяха музиканти с инструментите си, следвани от готвачи и прислуга, носещи бамбукови масички, върху които бяха подредени най-разнообразни ястия. Пещерата поглъщаше един по един всички тези хора — тя очевидно бе огромна, издълбана във варовика зала.
Щом и последният от редицата — окача се, че това са петстотин мъже и жени — потъна в пещерата, новият херцог пак заговори на предците си в небето. Този път горе-долу разбирах какво казва. Възхваляваше ги, всеки поименно, което отне доста време. После ги помоли да приемат предшественика му па небето. Наричаше херцог Пин „Най-състрадателния“. В Китай никога не се споменава истинското име на покойния поради разумното съображение, че ако чуе името си, духът му може да пожелае да се върне на земята и да обладае човека. Херцогът обеща, че ако приемат „Най-състрадателния“, няма да пропусне нито един от ритуалите, които поддържат хармонията между небето и земята. Помоли всички предци да благословят сирака. Нямах представа за кого говори. По-късно научих, че владетелят често нарича себе си Сирака, или Самотника, тьй като, естествено, баща му или предшественикът му е покойник. Главната си жена нарича „онази особа“, а за народа тя е „онази особа на херцога“. Самата тя говори за себе си като за „момченцето“. Не знам защо. Особени хора са тези китайци.
От вътрешността на пещерата прозвуча музика. Очевидно имаше пир. Стояхме така един час — ние обърнати на север, а новият херцог на юг. Цял час слушахме музиката, идеща от пещерата. После един след друг инструментите замлъкнаха. Последният звук бе звън на бронзова камбана. Сега всички очи бяха приковани към входа на пещерата. Херцог Шъ целият трепереше до мен. Отначало помислих, че е болен. Но той просто бе възбуден.
Щом стихна камбаненият звън, херцог Шъ дълбоко въздъхна. Въздъхнаха и всички останали, сякаш по предварителна уговорка. Изведнъж от пещерата излязоха хората, които бяха внесли паланкина. В дясната си ръка всеки държеше меч; от всеки меч капеше кръв.