Мъжете тържествено поздравиха новия си господар, който вдигна глава към небето и нададе вълчи вой. От юг всичките му поданици отговориха със същия вой. Никога не съм изпитвал такъв ужас. Тези, които бях взел за хора, всъщност са били преоблечени вълци. И сега пред очите ми те се връщаха към истинската си природа. Дори херцог Шъ се присъедини към виенето. Оголи неестествено дългите си зъби с обърната муцуна към небето.
Понякога в сънищата си Есе още чувам онова ужасно виене и преживявам страшния миг, в който дванадесетте опръскани с кръв мъже излязоха от пещерата, след като бяха изпълнили дълга си. Петстотин мъже и жени бяха убити, за да служат труповете им на господаря във вечността.
Макар жертвоприношението на хора ла се среща и по нашите земи, никога не съм виждал то да се извършва в такива мащаби, както в Китай. Казаха ми, че когато умре истински син на небето, биват умъртвявани около хиляда придворни. Това обясняваше защо в края на онази вечеря с печеното прасенце министрите толкова ожесточено се молеха за здравето на херцога. В действителност според обичая в Цин в жертва се принася само един член на Министерския съвет и той се избира с жребий. По прищявка на съдбата и на ловкия измамник Хуан, старият министър, който му се бе противопоставил по време на вечерята, бе изтеглил злощастното клонче от бял равнец.
Затвориха пещерата. Последваха музика, танци, пиршество. По-късно щяха да построят могила, за да покрият входа на гробницата. Излишно е да споменавам, че хер-цогската гробница е много силно изкушение за крадците и доста скоро след погребението красивите скъпи предмети, положени до ковчега, отново влизат в обращение.
Хуан отказа да ме продаде на херцог Шъ.
— Как бих могъл да продам един посланик, който е свободен да отиде където пожелае? — каза той.
— В такъв случай, Господарю Хуан, може би е дошло време да отида с херцог Шъ?
Това мое нахалство накара господаря ми да се усмихне.
— Нима искаш да рискуваш живота си в компанията на човек, който търси дракони из пустошта, влиза в разпри с разбойници, общува с вещици? О, опасно е да се движиш с херцог Шъ. Как бих могъл да изложа на такива опасности, и то в чужда страна, един човек, когото съм обикнал? Не, не, не!
И толкова. Но аз вече бях решил да замина. Съобщих на херцога решението си и той неочаквано прояви изобретателност.
— Ще те предреша! — прошепна той.
Намирахме се на седмичната аудиенция с министьр-председателя. На просителите, дошли от всички краища на Цин, позволяваха да се доближат до Хуан, който седеше в дъното на ниска стая. Златните триножници от лявата и от дясната му страна символизираха властта.
Министър-председателят приемаше всеки просител със спокойна учтивост; която не издаваше свирепите му възгледи. Беше достатъчно прозорлив, за да знае, че не можеш да поробиш един враждебен народ, ако най-напред не го очароваш. Непременно трябва да го убедиш, че твоята кауза е негова кауза и че оковите, които си му изковал, са необходимо украшение. Великите царе в известен смисъл винаги са разбирали това. От Кир до сегашния ни просветлен господар Артаксеркс най-различните народи в империята са оставени да живеят така, както винаги са живели и Великият цар не иска от тях нищо друго освен годишни данъци, срещу които им осигурява ред и законност. Хуан бе успял да убеди всепризнатия за див и варварски народ на Цин, че макар някога да е имало златен век, когато хората си били свободни да живеят както желаят, този век е завършил с това — и как обичаше да употребява този израз, — „че вече имало твърде много хора и твърде малко неща“.
В действителност Китай е сравнително рядко населен и много кътчета от тази богата земя са пусти. Като изключим пет-шест града с население около сто хиляди жители, Китай е страна на оградени с каменни стени села, пръснати из хълмистата равнина между двете реки. Голяма част от Китай е покрита с гъсти гори, особено на запад, а на юг има джунгли, подобни на индийските. По тази причина китайците, с изключение на добре дисциплинираните и строго наблюдавани хора от Цин, често се местят от едно място на друго. Ако стопанството бъде унищожено от наводнение, собственикът и семейството му нарамват ралото и камъка за огнището, който са наследили от дедите си, и се преселват на друго място, където започват нов живот и плащат данъци на друг господар. Най-видните пътници се наричат ши. Тази дума, както и хората, за които се отнася, няма съответствие на гръцки и персийски. За да разбере какво представляват ши, човек трябва да разбере цялата китайска система.