Херцог Чжоу тържествено даде знак на велможите да се приближат. Петнадесет разкошно облечени мъже се понесоха към него. Тук трябва да отбележа, че в Китай, когато човек с по-нисък ранг се представя на някой по-висшестоящ, той навежда глава, повдига рамене и накланя тялото си така, че да изглежда колкото е възможно по-дребен в присъствието на великия човек.
Петнадесетте фигури в бляскави одежди спряха на няколко крачки от херцога. След това левият и десният церемониалмайстор му поднесоха петнадесет бронзови плочки, покрити с красивото и както се оказа, до края недостъпно за мен китайско писмо.
Херцогът взе първата плочка. После се обърна към възрастен мъж в сребърна дреха:
— Приближи се, любими братовчеде. С рачешки движения старецът пристъпи към него. — Волята на небето е да продължиш да ни служиш като верен слуга. Вземи това. — Херцогът му връчи плочката. — То е символ на небесната воля да служиш и на нас, и на небето, като херцог Вей.
Гледах изумен. В прашната зала, чиито потъмнели греди бяха проядени от термити, се бяха събрали всички херцози на Китай в очакване синът на небето да поднови властта им. Има единадесет херцози на вътрешните държави и четирима на така наречените външни държави. Докато всеки херцог приемаше емблемата на властта и подновяването й, свиреше музика, а жреците припяваха. Херцог Шъ се подсмихваше. Не посмях да го попитам защо. Отначало помислих, че просто е ядосан, защото ако неговото владение Шъ изобщо е съществувало, то вече не му принадлежи. Но когато херцог Цин прие с раболепна благодарност знака на властта, с изумление забелязах, че това не е същият човек, когото бях видял да надава вълчи вой пред могилата на император У.
— Та това не е херцогът — прошепнах аз.
— Разбира се, че не е — изсмя се моят ексцентричен господар.
— Тогава кой е?
— Актьор. Всяка година петнадесетте херцози се представят от актьори. Всяка година синът на небето се преструва, че възобновява властта на истински херцози. О, това е скандално! Но какво да прави бедният ми приятел? Истинските херцози не искат да дойдат в Лоян.
— Но нали твърдиш, че всички те го смятат за син на небето?
— Така е.
— Тогава защо да не му окажат тази чест?
— Защото не е син на небето.
— Не разбирам.
— И той не разбира. Наистина не може да разбере. А всичко е просто. Докато се преструват, че той е син на небето, никой от тях не може да претендира за пълномощието. Ето защо това представление е толкова необходимо. Тъй като всеки херцог мечтае да заграби един ден пълномощието, те всички са съгласни, че засега е най-добре да се държат така, сякаш херцог Чжоу наистина е онзи, за когото се представя. Но рано или късно някой херцог ще вземе надмощие и тогава Лоян ще изчезне като сън, а Жълтата река ще почервенее от кръв.
Докато херцозите-актьори се оттегляха, синът на небето обяви:
— Тук на север стои Самотният! Пълномощието на небето е тук!
После музикантите вдигнаха страхотен шум и стотина мъже с разноцветни пера на главите и животински опашки започнаха да танцуват — толкова особени бяха техните танци, че можех да ги сравня само с онова, което съм виждал във Вавилон, а там има какво ли не. Насред този вихър от ярки цветове и странни звуци синът на небето се оттегли.
— Това е музиката на четирите посоки на света — каза херцогът. — Привържениците на старите обичан я ненавиждат. Но те ненавиждат всичко ново. Лично аз предпочитам новата музика пред старата. В някои среди тя се смята за ерес, но така или иначе, живеем в еретични времена. Ето ти и доказателство. Няма херцог в Шъ.
Не си спомням колко време останахме в Лоян. Но помня, че за пръв път, откакто бях попаднал в плен, се чувствувах почти свободен. Херцогът често ме канеше да вечерям с него, тъй като му бе приятно да ме показва. Не се радвах на особен успех. Китайците, а към тях, естествено, принадлежат и лоянските придворни, почти не се интересуват от света отвъд това, което наричат четирите морета. А още по-малко ги вълнува някакъв човек с особен вид, който говори езика им с неприятен акцент — два явни недостатъка, които не допринасят за доброто впечатление. За мое учудване и за разочарование на херцога почти никой не прояви любопитство към западния свят. Щом нещо не е в Средното царство, то не съществува. В китайските очи ние сме варварите, а те цивилизованите хора. Установил съм, че ако човек пътува дълго из широкия свят, лявото става дясно, горе става долу, север става юг.