— Дао буквално значи път — каза той. — Широк прав път. Или криволичеща пътечка.
Забелязах, че ръцете на Учителя Ли са сякаш изваяни от крехък алабастър, и тогава разбрах, че е много по-стар, отколкото бях помислил отначало. По-късно научих, че е прехвърлил стоте.
— Къде започва пътят, твоят път? — попитах го аз.
— Моят път би трябвало да започва с мен. Но аз нямам път. Аз съм част от Пътя.
— А той какво е?
Херцог Шъ затананика доволно и взе да си чисти зъбите. Подобни разговори му доставяха удоволствие.
— Той е, каквото е. Първичното единство на целия свят. Първата стъпка, която прави човек по пътя, е да бъде в хармония със законите на вселената, с Неизменното, както го наричаме.
— Как се постига това?
— Представи си, че Пътят е вода. Водата винаги залива ниските места и прониква във всичко.
Изпитах смущаващото усещане, че отново се намирам в Гангската равнина, където сложните неща се предават така просто, че стават съвсем неразгадаеми.
За мое учудване Учителят Ли прочете мислите ми.
— Скъпи мой варварино, мислиш, че нарочно говоря неясно. Но не мога иначе. В края на краищата учението за Пътя се нарича безсловесно учение. Ето защо, каквото и да кажа, е безсмислено. Ти можеш да знаеш това, което аз знам за Пътя точно толкова, колкото и аз мога да по-чувствувам болката в лявото ти коляно, което непрекъснато местиш по рогозката, защото още не си свикнал с нашия начин на седене.
— Но ти долавяш болката ми и без да я чувствуваш. Така че може би и аз ще мога да съзра Пътя, без наистина да го следвам, както го следваш ти.
— Много добре — обади се херцогът и се оригна, за да покаже задоволството си не само от обеда, но и от нас. Китайците смятат оригването за най-искрената проява на стомаха-ум.
— Тогава представи си, че Пътят е състояние, в което няма противоположности или различия. Нищо не е горещо. Нито студено. Нито дълго. Нито късо. Такива понятия са безсмислени, ако не се сравняват с други неща. За Пътя всички те са едно цяло.
— Но за нас са много неща.
— Така изглеждат. Всъщност между нещата няма истински различия. Не съществува нищо друго освен прах, който приема временни форми, но винаги си остава прах. Важно е да се знае това. Също толкова важно е да се знае, че е невъзможно да въстанеш срещу природата. Животът и смъртта са едно и също нещо. Първото не можа да съществува без второто. Но и второто не може да съществува без първото. Така че никое от тях не съществува отделно, а само във взаимоотношение с другото. Не съществува нищо друго освен неизменното.
Макар представата за първичното единство да ми се струваше приемлива, не можех да пренебрегна различията, които Учителят Ли така безгрижно удави в морето на неизменното.
— Но несъмнено човек трябва да бъде съден за постъпките си — казах аз. — Има добри и лоши постъпки. Истината и Лъжата…
Говорех като внук на Зороастър. Когато свърших, Учителят Ли ми отвърна с една непонятна притча.
— Мъдри думи — рече старецът и направи любезен поклон. — Естествено, в относителното поведение на един живот има пристойни и непристойни постъпки, и съм убеден, че ще сме на едно мнение, що се отнася до това кое е правилно и кое не. Но Пътят стои над тези неща. Ще ти дам един пример. Представи си, че си леяр на бронз…
— Всъщност той е леяр на желязо, Учителю Ли, едно полезно изкуство, което варварите са усъвършенствували. — Херцогът ме погледна така, сякаш той собственоръчно ме бе създал от единната първична прах.
Учителят Ли пренебрегна забележката на херцога.
— Ти си леяр на бронз. Искаш да излееш камбана и си приготвил матрицата за разтопения метал. Но когато се мъчиш да излееш огнения метал, бронзът отказва да потече. Казва: „Не, не искам да бъда камбана. Искам да бъда меч, като превъзходния меч на император У.“ Като леяр ти би се ядосал на непослушния метал, нали?
— Да. Но металът не избира калъпа си. Изборът е на леяря.
— Не. — Това „не“, произнесено тихичко, имаше същото съкрушително въздействие като подхвърленото кълбо на Госала. — Не можеш да въстанеш срещу Пътя, тъй както и ръката ти не може да въстане срещу рамото ти, нито пък металът срещу калъпа си. Всички неща са част от вселената, която е неизменното.
— Какви са основните й закони? И кой е създателят им?