Въввсеки случай, макар и за кратко време, двамата наистина заговорничели против трите семейства. А почти сигурно е, че именно те предизвикали бунта в крепостта Пи. Скоро след като началникът на замъка Пи избягал в Гей, Конфуций се отказал от всичките си постове и напуснал Лу.
Разказват се най-различни истории за последвалите събития в Гей. Но всички са единодушни, че както Ян Хо, така и началникът на Пи се помъчили да привлекат Конфуций на своя страна. И двамата обещавали да свалят бароните и да върнат на херцога законното му място.
Всеки молел Конфуций да стане министър-председател. Говори се, че предложението изкушило Конфуций. Но от цялата работа не излязло нищо, защото Ян Хо и началникът на замъка не обединили силите си. Фан Чъ беше сигурен, че ако тогава двамата не действували поотделно, щели да изгонят бароните и да възстановят властта на херцога. Но те се страхували един от друг не по-малко, отколкото от бароните.
Конфуций не останал дълго в Гей. Макар разговорите му с бунтовниците да завършили с неуспех, херцогът на Гей бил възхитен от него и го поканил да влезе в правителството. Конфуций се изкушавал. Министър-председателят на Гей обаче нямал желание да назначи в администрацията си такъв педантичен и съвършен човек и предложението било оттеглено.
През следващите няколко години Конфуций скитал от страна в страна и търсел работа. Нямал никакво желание да бъде учител по професия. Но тъй като в живота винаги получаваме онова, което не желаем, където и да отидел Конфуций, не можел да се отърве от кандидати за ученици. Много млади рицари и дори благородници изгаряли от желание да учат при него.
Макар на пръв поглед да проповядваше възстановяването на стария ред, Конфуций всъщност беше водач на едно съвсем радикално движение, целящо ни повече, ни по-малко да свали умножаващото се, всемогъщо и покварено дворянство, за да може отново да се възцари син на небето, който да застава на юг от покорните си слуги. При това мнозинството от тези слуги трябваше да бъдат рицари, отлично обучени в новия конфуциански ред.
Такава беше атмосферата около завръщането на седемдесетгодишния Конфуций в Лу. Макар да се смяташе, че лично той не представлява опасност за режима, идеите му толкова безпокояха благородниците, че барон Кан реши да прекрати скитанията на мъдреца. Изпрати послание от името на херцога. Помоли мъдреца да се завърне в родината си, като му намекваше, че ще получи висок пост. Конфуций се хвана на въдицата. И вече бе на път от Вей за Лу.
— Да се надяваме, че нашата малка война с Гей ще свърши преди пристигането му — каза моят домакин.
— Дано е такава волята на небето — благочестиво отвърнах аз.
— От Конфуций ще чуеш много за волята на небето. — Последва дълго мълчание. Притаих дъх. — Ще живееш тук, близо до мен.
— Честта…
Не ме оставиха да довърша.
— А ние ще се погрижим по някакъв начин да се върнеш в родината си. Междувременно… — Баронът погледна нежните си, малки ръце.
— Ще ти служа във всичко, Господарю барон.
— Да.
Така, без да разменим и дума повече по въпроса, се споразумяхме, че докато съм в Лу, ще следя Конфуций и тайно ще докладвам на барона, който се страхуваше от Ян Хо и от началника на замъка, хранеше дълбоки подозрения към началника на собствената си стража Чжан Цю и изпитваше ужас от моралната сила на Конфуций и учениците му. Понякога е разумно да застанеш лице с лице пред онова, от което се страхуваш, а не да го избягваш. Ето защо баронът бе изпратил да извикат Конфуций. Искаше да научи най-лошото.
4.
Столицата на Лу ми напомни за Лоян. Разбира се, всички китайски градове донякъде си приличат. Имат невероятно тесни криволичещи улички, шумни пазари, тихи паркове, където се издигат олтари на небето, дъжда и земята. Град Чу-фу е по-древен от Лоян и мирише на изгоряло дърво от огнищата, които не са угасвали повече от половин хилядолетие насам. Тогава още не знаех, че Лу се смята за доста изостанала страна в сравнение с такива преуспяващи държави като Гей, на чиято столица се гледаше с почти същото страхопочитание, с което ние навремето гледахме на Сарди. И все пак херцогът на Лу бе наследникът на легендарния Тан, чието име не слиза от устата на китайците, точно както гърците непрестанно говорят за своя Одисей. Но докато Одисей е прочут с хитростта си, Тан е необикновено благороден и пожертвователен, образец не само на идеалния китайски владетел, но и на идеалния кавалер — понятие, което Конфуций бе измислил или заимствувал отнякъде. Макар повечето кавалери да са рицари, не всички рицари са кавалери. Когато искаше да каже нещо важно, Конфуций неизменно го приписваше на Тан. Но той и без това обичаше да казва: „Не правя нищо друго, освен да повтарям онова, на което са ме учили. Нищо не съм измислил сам.“ Предполагам, че вярваше в това, и допускам, че в известен смисъл е било истина. Всичко, което може да се каже, вече е било казано и ако човек познава записаната история, винаги ще намери благородно оправдание за действията си или афоризъм, към който да ги отнесе.