Конфуций обсъди обединяването на държавата.
— Вчера херцог Ай ме попита какво да прави. Аз пък го попитах дали държавата е събрала всички десятъци за тази година, а той отвърна, че ги е събрала, но не е останало нищо, защото войната струвала много скъпо.
— Всички десятъци трябва да се увеличат — казах аз, като си представях мрачната фигура на барона на работното му място в Дългата съкровищница.
— Но това е много неразумно — противопостави се Конфуций, — а и несправедливо. В края на краищата, щомв добри времена владетелят се ползува от изобилието, то в лоши времена ще трябва да се примири с факта, че не може да харчи колкото си иска.
Докладвах този коментар на барона, защото допусках, че Конфуций се старае да отслаби държавата, за да бъде нападната от Гей. Баронът каза, че това е възможно, но малко вероятно.
— Той открай време разсъждава така. Мисли, че хората дължат на държавата определена част от дохода си и нищо повече. И винаги се ядосва, когато правителството променя този според него свещен договор.
Конфуций ми разказа за един мъдрец, когото познавал на младини. Оказа се, че той бил министър-председател на едно от най-слабите херцогства. Този човек събрал и съгласувал всички закони в Средното царство и наредил да ги запишат върху бронзова плоча. Нещо подобно направи и Дарий, когато ни даде нашия кодекс със закони. Мъдрецът — казвал се Дзъ Чан — извършил и редица икономически промени за ужас на консерваторите. Но реформите му излезли толкова сполучливи, че днес той е един от най-уважаваните хора в Китай. Конфуций не пестеше похвалите си, когато говореше за своя ментор.
— Дзъ Чан притежаваше и четирите добродетели на идеалния кавалер. — Една риба дръпна конеца и Учителят първо лекичко разклати пръчката си по посока на течението, а после, по-рязко, срещу него. — Хвана се! — възкликна той.
— Какви са четирите добродетели? — попитах аз. Между другото на изток от река Инд всичко се номерира.
Докато внимателно изтегляше конеца, Конфуций изреди тези ценни качества:
— Идеалният кавалер е винаги учтив в личния си живот. Прецизен е в отношенията си с владетеля. Дава на простолюдието не само това, което му се полага, но и повече. Най-после, той е справедлив както към онези, които му служат, така и към държавата.
— Изглежда, че Дзъ Чан е божествен мъдрец — забелязах аз учтиво.
В действителност бях по-склонен да причисля мъдреца към онези образци на посредствеността, които глупаците винаги най-подробно цитират.
Конфуций подържа рибата на плиткото, за да се изтощи.
— Съмнявам се, че в наше време ще видим истински божествен мъдрец — каза той. — Затова пък можем да се надяваме, че ще срещнем идеален кавалер.
— Ти си известен като такъв мъдрец, Учителю. Ако не и като нещо повече. — Говорех му, както се говори на владетел.
Но за разлика от повечето видни личности Конфуций не възприемаше себе си безрезервно.
— Онова, за което ме смятат, и онова, което съм, са две различни неща. Подобно на рибата, която е едно нещо във водата и друго нещо в чинията. Учител съм, защото никой не иска да ми възложи делата на държавата. Аз съм като кратуната — окачват ме на стената за украшение, но не ме използуват.
В думите му не долових горчивина. Измъкна рибата на суша. Беше костур, доста голям. Ловко го откачи от куката, пусна го в кошничката, приготви нова стръв и отново хвърли въдицата. Всичко това му отне точно толкова време, колкото е нужно на един обикновен човек, за да отговори на въпрос, чийто отговор знае.
Изразих пред Конфуций възхищението си от вещината му като рибар, а той се засмя и рече:
— Не заемам висок пост. Затова пък притежавам много умения.
— Говори се, че херцогът на Гей ти е предложил висок пост.
— Да, но старият херцог. И то преди много години. Неотдавна говорих със сина му. Херцог Дзиен е сериозен човек. Но аз нямам влияние в Гей.
— Това е ясно, Учителю. — Започнах да изпълнявам поръчението на барон Кан. В същото време и рибата започна да кълве.
— Защо да е толкова ясно, почетни гостенино? Конфуций беше един от малцината мъдреци, които задават въпроси, защото наистина искат да научат онова, което не знаят. Мъдреците на този свят обикновено мамят слушателя с внимателно построени въпроси, чиято цел е да изтръгнат отговори, отразяващи собствените им непоколебими възгледи. Това се прави много лесно, както отбеляза и ти, Демокрите, онзи ден, когато накарах Сократ да отговаря на моите въпроси! Сред вечния мрак, в който живея, те чувам как се усмихваш. Е, един ден ще разбереш, че съм прав. Мъдростта не се е родила в Атика, но не е много сигурно дали няма да загине тъкмо тук. — Имах предвид неотдавнашната война, Учителю, на която ти щеше да се противопоставиш — отвърнах аз.