Получавах скромна заплата, живеех в хубава, макар и студена къща близо до леярната и имах двама слуги и две конкубини. Спокойно може да се каже, че китайките са най-прекрасните жени в света, а и най-изтънчените, когато трябва да доставят удоволствие на мъжете. Силно се привързах към моите две момичета. Когато Фан Чъ разказа на Конфуций за плътските ми изживявания, Учителят се засмя.
— Цял живот търся човек, чието желание да се извиси нравствено е толкова силно, колкото и половият му нагон — рече той. — Тъкмо си мислех, че в лицето на нашия варварин най-после съм намерил този човек, но доколкото разбирам, трябва да продължа да търся.
Общо взето, по онова време Конфуций не се смееше много. Скоро след завръщането му нещата тръгнаха зле. Бях в двора, когато херцог Ай съобщи официално:
— Моят скъп, любим братовчед, херцогът на Гей, е бил убит.
В разрез с етикета в залата се чу въздишка. Макар да не въздъхна и да не направи нищо непристойно, първият рицар изведнъж пребледня.
Стана ясно, че някакво баронско семейство в Гей бе решило да завземе властта, тъй както семейство Чъ я бе отнело от херцозите на Лу. Приятелят и покровител на Конфуций бил убит пред собствения си семеен храм. Когато херцог Ай свърши словото си, Конфуций в качеството си на първи рицар поиска разрешение да се обърне към владетеля. Разрешиха му.
— Моля да ми бъде простено, че преди да дойда тук, не съм си измил главата и крайниците, както подобава на просител — рече той, — но не знаех, че ще се окажа в такова положение в този страшен ден.
Макар гласът му да потрепваше от напрежение, старецът произнесе убедителна реч, в която посочи, че убийството на законен монарх е предизвикателство към небето и трябва да бъде наказано.
— Всъщност, ако незабавно не се отмъсти за убийството, много вероятно е всички народи да изгубят небесното благоразположение — заключи той.
Отговорът на херцога звучеше тържествено:
— Споделям ужаса на първия рицар от убийството на братовчед ми. Ще направя всичко, каквото мога, за да отмъстя за него. — Херцогът наистина влагаше в думите си ярост, както подобава на човек без власт. — Сега предлагам да поставиш този въпрос пред съвета на Тримата.
Конфуций отиде направо при барон Кан, който му отговори рязко, че никой в Лу не може да направи нищо за убийство, станало в Гей. Конфуций едва сдържаше гнева си. И съзнаваше, че е безсилен.
Същата вечер Фан Чъ дойде на гости в моя дом при леярната. Докато двете момичета ми поднасяха питки от пържен ориз — в онова следвоенно време живеехме скромно, — Фан Чъ сподели с мен тревогата си.
— През цялото време от войната насам очаквахме това да се случи — каза той.
— Убийството на херцога ли имаш предвид?
Фан Чъ кимна.
— Той искаше да възвърне цялата власт на херцог Ай. Но като изгуби войната, изгуби и подкрепата на собствените си барони. И ето, с малко помощ отвън, те го убиха.
— Помощ отвън, така ли?
Изведнъж си спомних думите на барона, че ще последват нови събития.
Фан Чъ вдигна пръст към устните си. Дадох знак на момичетата да се оттеглят. Когато останахме сами, Фан Чъ ми разказа, че барон Кан влязъл в заговор с бароните в Гей. Целта им била да убият херцога. Вече ми беше ясно защо той толкова настояваше да науча какво би направил или би се опитал да направи Конфуций и, още по-важно, до каква степен Чжан Цю и Фан Чъ ще се повлияят от справедливия гняв на Учителя си в случай, че бъде убит владетел, при това негов личен приятел. Барон Кан не без основание живееше в постоянен страх от държавна измяна. По време на властвуването му един чиновник се бе провъзгласил за диктатор, началникът на собствения му замък бе въстанал, а и херцог Гей бе нахлул в страната. Баронът наистина бе дълбоко подозрителен човек, но при това положение кой би могъл да го упрекне?
— Помъчих се да го успокоя — казах аз. — Но баронът едва ли гледа на мен много сериозно.
— Не се знае. Ти идеш отвън.
— А кога мислиш, че ще мога да се прибера… там вътре?
Въпреки че дните ми в тази очарователна, макар и малко опасна страна бяха изпълнени с приятни преживявания, често ме измъчваше самота. И днес ясно си спомням какво особено усещане ме обзе една есенна сутрин. Първото момиче ме бе помолило да отида на пазара рано сутринта, за да огледам два скъпи фазана. Спомням си, че утрото бе много студено. Въздухът все още бе напоен с нощната мъгла. Спомням си, че самият пазар беше — и сигурно си остава — приказен. Нощем фургони и каруци с продукти се стичат в града. После изящно подреждат зеленчуците и ядивните корени не според цената, а според цвета, размера и красотата им. В кръгли бъчви държат жива риба — сладководна и морска — както и октоподи, скариди и раци. Продават се екзотични и скъпи деликатеси: мечи лапи, желирани птичи гнезда, хриле от акула, паунов черен дроб, заровени яйца от времето на Жълтия император.