Започнах да разбирам.
— Значи бившият управител на Пи…
— Той… подстрекава Чуан-юй. — Жизнерадостната усмивка, озарила лицето на Фан Чъ, противоречеше на напрежението в гласа му. — Много скоро ще се наложи да се справяме с още едно въстание.
— Барон Кан иска да разруши крепостта. — Чжан Цю опипваше отличителните знаци на колана си. — „Ако ние не го направим сега, ще трябва да го направи синът ми или внукът ми — казва той. — Не можем да позволим такава силна крепост да остане в ръцете на врага ни. Естествено, Конфуций ще се противопостави на нападение срещу това свещено място, както би се противопоставил на нападение срещу всяко свещено място.“
Чжан Цю ме погледна за втори път. Изпитах силно безпокойство. Ако не за друго, то защото подобно на много рицари Цжоу и той имаше жълти очи — очи на тигър.
— Като министри на барона ние сме съгласни с него. Като ученици на Конфуций не сме съгласни — добави той.
— Наистина ли мислите, че някой може да убеди Конфуций да извърши нещо толкова… непристойно?
Разбирах дилемата им и не виждах изход.
— Трябва да опитаме. — Фан Чъ се усмихна. — Ти трябва да опиташ. Кажи му, че ще му бъде предложен висок пост. В противен случай…
— В противен случай баронът и без това ще срине замъка — казах аз.
— Да — потвърди Чжан Цю. — Но аз не се тревожа толкова за замъка, колкото за последните дни на Конфуций. Години наред се стремяхме към една цел: да дадем власт на божествения мъдрец, за да може той да оправи нещата.
— А сега казваш, че може да дойде на власт само ако позволи на барона да извърши нещо нередно — отвърнал рязко аз.
Чжан Цю бързо премина в нападение:
— Основателно или не, баронът мисли, че когато се е свързал с коварния началник на Пи, Конфуций е действувал за свалянето на Чъ. Основателно или не, тон мисли, че неотдавнашната война е била подбудена от Конфуций. Основателно или не, мисли, че един ден Конфуций може да използува престижа си в Средното царство, за да се провъзгласи за син на небето.
— Ако само едно от тези неща е вярно — казах аз, като не пропуснах да подкрепя думите си с приетата дворцова усмивка, — вашият божествен мъдрец се е провинил в държавна измяна.
— Да — отговори Чжан Цю без усмивка. — За щастие спечелихме войната и нашият стар враг, херцогът на Гей, е мъртъв.
Чак тогава разбрах каква е била крайната цел на заговора.
— Барон Кан… — Щях да кажа „е убил херцога“, но реших да проявя известно благоразумие. — Барон Кан е успял да спаси държавата — довърших вяло. Фан Чъ кимна.
— Сега остава да се направи само едно: да се изкоренят бунтовниците в Чуан-юй. След това можем да спим спокойно. И тъй като бунтовниците в Чуан-юй са пос-ледната надежда за враговете на барона, тяхната крепост е единствената пречка между нас и пълния мир.
— Но първо Учителят трябва да се съгласи да бъде разрушена.
— И да се съгласи, и да не се съгласи, стените на Чуан-юй ще паднат. Но ако той искрено даде съгласието си, мечтата на десет хиляди мъдри мъже ще се сбъдне. Конфуций ще бъде поканен да ръководи държавата. Винаги е повтарял: „Дайте ми три години и ще оправя нещата.“ Тъй че, преди да е станало късно, искам той да разполага с тези три години. Всички го искаме.
До края не успях да разбера Чжан Цю. Бях убеден, че е предан на Учителя. Та нали бе доказал верността си, когато няколко години по-рано бе отишъл на изгнание с Конфуций? От друга страна, Чжан Цю бе не по-малко верен и на барон Кан. Надяваше се да изгради мост между… да, между небето и земята, а при положение че аз помогна за изграждането на този мост, щеше да уреди и заминаването ми. До това споразумение стигнахме в двореца Чъ онази вечер в края на мрачния ден, в който Конфуций упрекна небето за смъртта на Йен Хуей.
Докато Фан Чъ ме изпращаше до преддверието на двореца Чъ, аз разсъждавах върху безсърдечния начин, по който се бе отнесъл Конфуций към бащата на Йен Хуей. Защо Йен Хуей да не бъде изпратен с подобаващо погребение? И защо Конфуций да не наруши обичая и да не отиде пеш вместо с колесница?
— Струва ми се, че не си схванал същността на най-мъдрия човек, живял някога на земята — отговори Фан Чъ.
— И как бих могъл, след като самият аз съвсем не съм мъдър?
Направих всички обичайни жестове на смирение.
— За Конфуций само нравствеността има значение в живота. Това означава, че щом личното желание или интерес противоречи на правилната постъпка, то това желание или интерес трябва да отстъпи. Като човек той иска да почете Йен Хуей. Но като привърженик на правилното не може да извърши постъпка, противоречаща на поведението, което смята за правилно.