— Сега баща ми е световен монарх. Възхищаваме се от победите му. От мъдростта му. От милосърдието му.
Последваха още много такива вести. Попитах за Буда.
— Преди четири години постигна нирвана — отвърна принц Джета.
— След като доста добре си хапна свинско с боб на вечеря — допълни Амбалика, възвърнала обичайната си спонтанност.
— Това са само слухове. — Лекомислието й не хареса на принц Джета. — Едно знаем със сигурност — напусна ни спокойно. Последните му думи бяха: „Всичко е преходно. Подготвяйте се усърдно за избавлението.“
— Сарипутра още ли възглавява ордена?
Принц Джета поклати глава.
— Умря преди Буда. Сега начело е Ананда. Между другото всички те живеят тук.
— И постоянно спорят какво е казал и какво не е казал Буда. — Амбалика явно бе запазила пренебрежението си към другия свят и поклонниците му.
— Ананда е добър наставник — каза принц Джета, но не изглеждаше много убеден в думите си. — Грижи се монасите все така да наизустяват думите на Буда, както правеха, когато беше жив.
— Само че Буда вече го няма, за да ги поправи — допълних аз, като изхождах от собствения си тъжен опит с нашите жреци.
— Вярно. И не е нужно да ти казвам, че вече има сериозни спорове по това какво е казал и какво не е казал.
— И ще стават все по-сериозни и по-сериозни.
Вече толкова години не преставам да се учудвам и възмущавам на новите доктрини, които зороастрийците приписват на дядо ми както им е угодно. Малко преди последното си заминаване от Суза посетих Върховния зороастриец. Когато чух несвързаните стихоплетства, за които той твърдеше, че били на дядо ми, остро се възпротивих и посочих, че Зороастър никога не е казвал подобно нещо. Шарлатанинът ме изгледа безсрамно и отвърна:
— Прав си. Пророкът не го е казал приживе. Но неотдавна ми се яви насън и ми нареди да запиша тези стихове веднага щом се събудя.
Така Лъжата побеждава Истината — поне във времето на дългото царство. Нищо, тези безсрамни жреци ще бъдат погълнати от разтопения метал. Това е факт.
Следващите няколко седмици бяха щастливи за мен.
Макар дебелата Амбалика вече да не ме привличаше като жена, тя беше не само приятна, но и умна събеседница.
Първата вечер ме заведе на покрива, откъдето се виждаше реката. Спомням си лунната светлина и дима от готварските огньове, все така парлив като преди, и чувството, че в Индия нищо никога не се променя.
— Тук не могат да ни подслушват.
Седяхме един до друг, а луната светеше право в очите ни. Далеч на изток на небосклона се очертаваше тъмната снага на Хималаите.
— Къде е баща ти?
Предпочитах, ако е възможно, да избегна срещата с тази непредсказуема личност.
— През сухия сезон той е винаги с армията. Така че сигурно е някъде на личхавската граница. Там не се предават. Не разбирам защо. Ако бяха сложили оръжие, можеше да пощади някои от тях. Сега ще ги убие до един.
— Станал е световен монарх, така ли?
Не знаех до каква степен жена ми ще държи страната на баща си, затова говорех предпазливо.
— Ами не е имало жертвоприношение на коня, но… Да, той е пръв сред всички царе в нашата история.
Гледах падащите звезди. Отдолу долитаха тъжните звуци на цитра.
— Предполагам, че си се оженил още веднъж? — попита тя, без да придава особена важност на въпроса си.
— Да. Женен съм, по-точно бях женен за сестрата на Великия цар. Тя умря.
— Имахте ли деца?
— Не. Ти си майка на единствените ми деца.
— Това е чест за мен.
Амбалика говореше сериозно, но от тона й личеше, че ми се надсмива.
Не обърнах внимание на насмешката й.
— Не знам друг такъв случай. Човек да има синове от царска дъщеря и те да живеят далеч от него.
— Далечната земя е Персия — отвърна рязко Амбалика. — Ние сме си в родината.
— Мислех, че искаш да дойдеш с мен в Персия.
Амбалика се разсмя.
— По-вярно ще е, ако кажем, че аз толкова искам да дойда с теб в Персия, колкото и ти искаш да ме вземеш със себе си.
— Аз бих искал…
— Не говори глупости! — Изведнъж Амбалика заприлича на младото момиче, за което се бях оженил. — Ще се чудиш какво да правиш с мен, а и аз със сигурност ще се чудя какво да правя в една страна, покрита със сняг и лед и пълна със синеоки хора. — Амбалика потръпна при мисълта за това.