Ананда прие обидата с любезна усмивка.
— Той искаше да управлява някоя държава в името на общото благо — продължих аз. — И тъй като не можа да постигне това, започна да се измъчва. Посочваше страданието си на всички, за да покаже, че не трябва да го смятат за съвършен мъдрец.
— Не трябва да го смятат за съвършен мъдрец — повтори Ананда. — Убеден съм, че не е имал никакво желание да разчупи цикъла на раждането, смъртта и прераждането.
— Мисля, че според него такъв цикъл не съществува.
— Боя се, че това е невежество.
— Не, не е невежество. Просто друг вид познание. Той си представя едно първично единство, от което произлизаме и към което се връщаме.
— Това е проницателно, много проницателно. — Ананда се обърна към принц Джета: — Доказателство за безусловната мъдрост на Буда е, че дори и във варварска страна като Китай един учител е успял да съзре истината — не да я разбере, естествено, но все пак да се докосне до нея. — Аианда ми се усмихна. — Този факт сам по себе си ни радва.
Ужасно ме дразнеше това човече със самодоволството си.
— Убеден съм, че и Конфуций би се зарадвал, ако разбере, че в една далечна страна също долавят неговите истини, макар и смътно.
Ананда не отговори нито на думите, нито на предизвикателството ми. Вместо това се обърна към принц Джета.
— Искам да ти кажа приятната новина, че най-после завършихме канализационната система, която е единствена по рода си, поне в Шравасти. Отклонихме един подземен поток, така че сега тече точно под клозетите. Освен това…
Дълго говори за хигиената — постоянен проблем в индийските градове.
Накрая Ананда любезно ми каза:
— Доколкото си спомням, първия път, когато беше тук, имаше различни убеждения от тези, които току-що изложи. Тогава вярваше в някакъв върховен бог, единствен създател на вселената. Сега, благодарение на ученията на този китаец, се интересуваш само от… поведението в делничния свят.
Не очаквах, че след толкова години ще си спомня какво съм казал за Премъдрия господ. Глупаво от моя страна. Когато става дума за памет, професионалният жрец е по-досаден (други биха казали по-блестящ) и от поета.
— Не съм променил убежденията си. Все още вярвам в Премъдрия господ. Споменах учението на Конфуций само за да посоча…
Замълчах, защото не можех да се сетя какво точно имах намерение да изтъкна, цитирайки твърде земния Конфуций.
— Да посочиш сходните черти между неговото учение и учението на Буда. Е, разбирам какво имащ предвид. — Усмивката му ме вбесяваше. — Няма съмнение, че като отхвърля идеята за бога-творец като Брахма или Премъдрия господ, твоят китаец показва наченки на истинска интелигентност.
Надявам се, че успях да отмина това светотатство със същата невъзмутимост, с която преди това той пренебрегна моето предизвикателство.
— Признак за истинска интелигентност е да осъзнаеш, че нищо не може да започне от нищото — възразих аз. — Ето защо светът е трябвало да започне с нещо. Светът е трябвало да бъде сътворен и той е бил сътворен от Премъдрия господ.
— А него кой го е сътворил?
— Сам той.
— От какво?
— От нищо.
— Но ти току-що каза, че нищо не може да започне от нищо.
Да, Демокрите, попаднах в най-старата от всички клонки. Побързах да се изплъзна.
— Всъщност „нищо“ не е подходящата дума. Исках да кажа следното: онова, което е било тогава, което е и ще бъде, е неизменното. — Установих, че несъзнателно съм заимствувал идеята от Учителя Ли. — Именно от неизменното Премъдрият господ създал земята, небето, хората. Създал Истината и Лъжата.
— Жалко — въздъхна Ананда, — това е много примитивно. Прости ми. Не искам да обиждам чувствата ти. Уважавам дълбоката ти вяра в нещо, което дядо ти е мислил за истина. Но дори и твоят китайски приятел е прозрял отвъд представата за всемогъщ небесен бог като Премъдрия господ или Брахма, или Небето — както щеш, го наречи. Знаеш ли, навремето имаше един брахман, който много се гневеше на Буда. Накрая му рече: „Как можеш да отричаш Брахма Създателя? Не знаеш ли, че всяко щастие и скръб, всяко усещане у човека идва от върховно божество?“
— И какво отговори Буда? — Очевидно принц Джета за пръв път чуваше тази част от учението. Дали защото беше нещо ново?