— Ще цитирам отговора на Буда. — Ананда затвори очи и започна да припява: — „И така, ако бъде сътворено само едно висше божество, хората ще станат убийци, крадци, неблагочестиви, лъжци, клеветници, грубияни, празнословци, алчни, злобни и извратени в разбиранията си. И така, за онези, които предпочитат да се опрат на един-единствен бог като първопричина, не съществуват нито желание и воля да правят нещо, нито нужда да извършват или да не извършват каквото и да е дело.“
— Добре казано — прошепна принц Джета.
— Глупости! — избухнах аз гневно. — Това е само част от идеята. След като сътворил себе си и своята зла сянка, Премъдрият господ създал човека и му предложил избор: да служи на Истината или на Лъжата. Тези, които служат на Лъжата, ще се мъчат, когато дойде Страшният съд, а тези…
— Много, много сложно — прекъсна ме Ананда. — И много типично за всяко от тези върховни божества. Толкова злонамереност! Толкова глупост! Щом като това божество е всемогъщо, защо позволява на злото да съществува?
— За да може всеки човек да направи своя избор.
— Ако бях върховен бог, изобщо не бих се потрудил да създавам нито злото, нито човека, а и нищо друго, което дори най-малко не ми харесва. Страхувам се, че щом искаш да ни представиш своя върховен бог, налага се да погледнеш нещата от обратната страна. Злото съществува. Не можеш да обясниш защо. Затова превръщаш този твой създател в някакъв изверг, който си играе с живота на хората. Ще се подчинят ли те, или няма да се подчинят? Да ги измъчвам ли, или да не ги измъчвам? Скъпо дете, това е много примитивно. Ето защо ние отдавна сме изоставили идеята за върховно божество. Както разбирам, същото е направил и твоят приятел Конфуций. И той като нас съзнава, че да се приеме такова чудовище, значи да се утвърждава злото, понеже и злото е негово творение. За щастие ние гледаме отвъд Брахма, отвъд Премъдрия господ. Ние се взираме в същността на вселената и виждаме, че тя е окръжност без начало и без край и че за този, който следва средния път, е възможно да прозре през кръга и да разбере, че цялото нещо е илюзия — като вечността. И накрая, от практически съображения смятаме, че хората се държат по-добре в свят, където няма върховно божество, което да одобрява злото и да обърква простодушните. Както мъдро е отбелязал твоят Конфуций: „Небето е далеч. Човекът е близо!“
Нямах желание да разговарям повече на тази тема. Атеистите винаги взимат надмощие над вярващите в Премъдрия господ. Ние знаем кое е вярно, а те не знаят. Конфуций бе по-близък до мен, защото се опитваше да отхвърли небето, което е над земята. Приемаше онова, което не може да разбере. А Буда с безразличието си отправяше предизвикателство към небето. Едва ли някога се е раждал по-високомерен човек от него. На практика той казваше: „Аз съществувам. Но престана ли да съще-ществувам аз, няма да съществува нищо никъде. Това, което другите възприемат като съществуване, е илюзия.“ Поразително!
Демокрит твърди, че не е поразен. Мисли, че Буда иска да каже нещо друго. Вселената си съществува, твърди Демокрит, и единствената аномалия е несъвършеното човешко „аз“, което я наблюдава. Ако се отстрани това „аз“, материята си остава непроменена. Като неизменното? Нищо не разбирам. За мен онова, което съществува, съществува.
3.
През следващите седмици преговарях с различни търговци и съдружия, които се интересуваха от Персия, Самият аз бях станал вече нещо като търговец. Знаех какво може да се продаде в Персия и на каква цена. Прекарах приятни часове в пазарлъци на централния пазар, където бяха опънати шатрите. Излишно е да споменавам, че щом попаднех сред важни търговци или ковчежници на съдружия, непременно ставаше дума за Егиби. В известен смисъл тази фирма бе нещо като световен монарх. Оказа се, че където и да отиде човек по широкия свят, нейните агенти вече са били там и дори са успели да установят делови връзки.
Трудно ми бе да разговарям със синовете си. В началото те бяха предпазливи с мен. Имах чувството, че в известен смисъл са недоволни, задето се отличават от другите, и ме обвиняваха за това. Все пак успях да спечеля доверието на по-големия. Момчето твърде много се гордееше с дядо си, царя.
— Той ще бъде първият господар на целия свят.
Вървяхме по централния площад, където в присъствието на сина си току-що бях подписал документите за няколко заема от едно търговско обединение. Трябва да кажа, че той положи всички усилия да прикрие естественото си презрение на воин към търговците, с които преговарях.