В присъствието на Ксеркс град Атина бил опожарен. Така Великият цар отмъстил не само за Сарди, но и за Троя. Междувременно Темистокъл тайно влязъл във връзка с Ксеркс. Атинският водач постъпил по обичайния гръцки начин и поискал земя и пари, а Ксеркс с готовност приел да задоволи исканията на своя коварен противник. За да го увери в искреността си, Темистокъл му съобщил, че атинската флота се кани да отплава за Сицилия и Ксеркс трябва незабавно да я нападне, ако желае да извоюва пълна победа. Колкото и да е чудно, само царица Артемизия заподозряла, че това е клопка. Тя между другото осъществила желанието си и лично командувала халикарнаските войски. При все че не била добър пълководец, тя отлично познавала гръцкия начин на мислене. Пак между другото, когато влизала в бой, Артемизия носела изкуствена брада, направена по подобие на Мардониевата. А Мардоний никога не се оплаквал, колкото и да го дразнела тази извратеност.
Въпреки предупреждението на Артемизия Ксеркс дал заповед за нападение. Една трета от персийската флота била унищожена поради предателството или некадърността на няколко финикийски капитани. Когато Ксеркс справедливо наказал тези офицери, останалите финикийски и египетски командири дезертирали и Персия се оказала с половин флота. Но по суша надмощието ни било пълно и Атика била завладяна. Въпреки това двулич-вият Темистокъл получил признание от всички гърци за извоюването на една голяма морска победа. Делото, което започнало като предателство, завършило като така нареченото „спасение“ на Гърция.
Ксеркс не обвинил Темистокъл за разгрома. И защо да го обвинява? Не гърците победили, а персите изгубили поради предателството на своите капитани. Тогава Темистокъл предупредил Ксеркс, че челен отряд на атинската флота е отплавал за Хелеспонт със заповед да разруши моста между Европа и Азия. Ксеркс незабавно се отправил по суша към Византион, за да защити моста. По пътя пренощувал при дядо ми в Абдера — голяма чест, както и източник на безкрайни политически неприятности за семейството на Лаида. И до днес ги наричат „мидопоклонници“.
Ксеркс оставил в Гърция един армейски корпус под командуването на Мардоний. Втори армейски корпус пазел дългия сухоземен път от Атика до Хелеспонт. Трети корпус поддържал реда в йонийските градове.
Тъй като Мардоний все още владеел вътрешността на Гърция, всички гръцки водачи, които били против атинското управление, отишли в щаба му в Тива. Антиперсийски настроените гърци съвсем се отчаяли. Независимо от това Мардоний повторно опожарил Атина, за да даде урок на консервативната партия. От всички атиняни само те отказали да признаят Ксеркс за свой господар. Деморализираните консерватори продължили да молят Спарта за помощ, но помощ не идвала. Спартанците по традиция са ненадеждни съюзници. А в този случай по-същественото може би било, че спартанските водачи обикновено са платени персийски агенти.
Известно време всички смятали, че Мардоний е успял в мисията си. После спартанският регент Павзаний, обхванат от алчност, неочаквано открил, че луната е в благоприятно положение, и повел спартанската армия към Атика, а от Мардоний поискал да му подари сандък злато, при получаването на който щял да се оттегли. Но Мардоний жадувал за пълна победа над Спарта и съюзниците й. Не платил златото. Той също бил алчен — за слава. Като позволил на най-силната си страст — сребролюбието — да отстъпи пред славолюбието, той се самоунищожил. Човек никога не бива да изневерява на природата си.
Мардоний нападнал спартанската армия. Разгромил я. Спартанците се опитали да избягат, но открили, че пътят за отстъпление към Пелопонес е преграден от нашите войски и че всичките им хранителни припаси са станали плячка на неприятеля.
Мардоний изпълнил желанието си. Гърция била негова. Но му се искало да направи един последен победоносен жест. Яхнал бял кон и повел последната атака срещу останките от спартанската армия. В ръкопашния бой белият кон бил убит, а Мардоний — хвърлен на земята. И преди да се вдигне на крака — на сакат човек това отнема време, — един грък разбил главата му с камък. Така загинал моят приятел Мардоний, който мечтаеше за господство над морето и всички острови, който искаше да бъде господар на всички гърци. Умрял мигновено и с вярата, че е осъществил мечтата си и Гърция е негова. Доста загадъчно е, че тялото му така и не се намери. Синът му похарчи цяло състояние да търси години наред костите на баща си.