— Да се надяваме, че е така. Но не е изключено да е бил убит от някоя дворцова фракция. Трупът така и не се намери, което е много нетипично за гърците. Каквито и да са недостатъците им, в това отношение на тях твърдо може да се разчита: винаги връщат труповете на загиналите неприятелски войници.
Дори и на смъртното си ложе Атоса продължаваше да плете мрежите си. Приличаше на престарял паяк, който не е изгубил апетита си към крехка плячка.
— Ще откриеш, че дворът е много различен от онова, което беше по наше време. — Така между другото ме причисли към връстниците си. — Центърът му е харемът.
— Така беше и… по наше време.
Атоса поклати глава и потръпна от болка.
— Не. В онези дни Дарий управляваше чрез канцеларията. И аз успявах да постигна някои скромни успехи. Но не чрез харема. Аз също бях принудена да използувам канцеларията. Сега в харема има петстотин жени. Трите къщи в Персепол са толкова пренаселени, че харемът трябваше да се разшири и да включи всички административни сгради от зимния дворец. Синът ми…
Атоса замълча.
— Той винаги е бил податлив — изразих се колкото може по-тактично.
— Аместрида е силна личност. Поздравявам се за избора си. Разбира жените, евнусите и Великия цар. Но не я бива като администратор. Аз бях добре обучена. А тя не е. Съзнаваш ли, че съм последният човек, който помни баща ми Кир? — Към края на живота си Атоса скачаше от една тема на друга и изказваше гласно неща, които иначе само би си помислила. — И почти никой не помни брат ми Камбиз. Но аз го помня. И знам кой го уби.
Атоса ми се усмихна загадъчно. Бе забравила, ако изобщо някога е знаела, че Ксеркс ми е разказал истината за кървавия възход на баща си. После се върна към настоящето:
— Разчитам на теб да помогнеш на сина ми. Освен нас двамата нищо не е останало от миналото. А аз скоро ще си отида. Аместрида се интересува само от тримата си синове, което е нормално. Освен това е ревнива, а това е опасен недостатък. Мен никога не ме е вълнувало кой споделя леглото на Дарий. Не че той много се интересуваше от жени. Разбира се, аз бях специален случай. Бях не само негова жена: бях партньор на Великия цар, царица. Аместрида е различна. Много различна. Досега е убила, тайно, а понякога и не чак толкова тайно, най-малко двадесет фаворитки на сина ми.
— Защо той й позволява?
— Не ме прекъсвай! Нямаш никакви маниери! А и никога не си ги имал. Ти си гръцки маг. Или магски грък. Ще ти е приятно да чуеш, че Лаида сега е голяма сила в харема, защото успя да стане много полезна за Аместрида.
— С магии ли?
— С магии? Глупости! С отрова. — Атоса като че се развесели. — Щом Великият цар си хареса някоя, за една седмица момичето прежълтява. На втората седмица получава стомашни болки. На третата губи всякакъв апетит. На четвъртата умира — уж от естествена смърт. Майка ти е най-добрата магьосница, която познавам, а съм израснала сред халдейки. Пиянски обещания! Дават се много пиянски обещания!
Внезапният скок в мисълта й ме озадачи. Атоса пестеше секундите, необходими за да свърже изказванията си. Не й оставаше много време.
— Пиянски обещания ли?
— Да. Да — отвърна тя раздразнено. Открай време мразеше да обяснява неща, които за нея са очевидни. — Ксеркс най-често е пиян. Когато е пиян, Аместрида, или който е до него, го моли за нещо и той разрешава. На другия ден, когато е вече късно, разбира какво е направил. Великият цар не може да наруши думата си.
Това, Демокрите, е нещо, което гърците така и не успяха да проумеят. За един персиец е не само невъзможно да лъже, но и щом веднъж е обещал, не може да не удържи на думата си. Според мен повечето беди, сполетели Персия, се дължат на тази благородна черта, на този благороден обичай.
Демокрит ми напомня, че в настоящото опровержение на Херодот съм казал, че всяко решение на съвета, взето по време на пиянство, се преразглежда на другия ден на трезва глава и тогава се приема или отхвърля. Точно така е. Но аз имах предвид висшия съвет и съвещанията на блюстителите на закона, а не случаите, когато само Великият цар не е… на себе си. Има и нещо друго — всъщност точно за това става дума — при някои церемониални случаи приближените на Великия цар могат да поискат каквото им хрумне и той е длъжен да удовлетвори желанието им. Очевидно един умен… и трезвен суверен е в състояние така да маневрира, че никога да не даде онова, което не иска да даде. А и приближените нямат кой знае какво желание да го ядосват, като злоупотребяват с тази привилегия. Но ако е пиян, Великият цар губи контрол над положението. И могат да се случат ужасни неща. Когато Ксеркс се отказа от света и предпочете харема, жените и евнусите се възползуваха от безразсъдството му.