— Не знам какво влияние ще имаш върху него. Много малко, предполагам. Но тя ще те приеме.
Подхванах последната насока в мисълта й:
— Царица Аместрида приема мъже?
Атоса кимна.
— Всички признават, че аз съм й послужила за пример. Естествено, никога няма да бъдеш насаме с нея, както си сега с мен… беззащитна пред теб, лесна жертва за мъжката похот.
Атоса избухна в смях, а аз осъзнах, че съм я познавал цял живот и никога не съм я виждал да се смее. Говореше като Дарий — или като Кир? През последните дни от живота си Атоса приличаше на мъж и по-точно — на Велик цар.
— Ксеркс насърчава Аместрида да се среща с държавните съветници, с блюстителите на закона, с началниците на стражата, с всички онези, които той трябва да приема, но предпочита тя да го прави от негово име. Така не се управляват империи. Не за дълго във всеки случай. Знаещ ли, той се влюбва! Представи си! Баща ми, братята ми, Дарий — никой от тях не гледаше сериозно на жените. Жените са за удоволствие и за нищо друго — с изключение на мен. Не че аз някога съм доставяла голямо удоволствие. Не бе и необходимо. Аз съм част от управлението на Персия. Ксеркс изпитва нужда постоянно да е влюбен. Обърни внимание, че заговорих на гръцки, за да опиша едно състояние на сексуална възбуда, което не е персийско. Или поне не трябва да бъде.
Атоса толкова силно се намръщи, че белият емайл по челото й изведнъж се напука като дъното на пресъхнала през лятото река. Заговори с накъсани изречения, задъхано.
— Жената на Мазист. Неговият половин брат. Ксеркс я видял при Аместрида. В харема. В Сарди. Случайност, разбира се. Жените си говорят. Ксеркс се появява нена-дейно. Вижда жената на брат си. Влюбва се в нея. Изпраща й бележки. Подаръци. Всички знаят. Много срамно.
— А тя отвърнала ли на чувствата му?
— Не. Тя е хитра жена. И грозна. Не разбирам за какво толкова я иска Ксеркс. Само да създава неприятности. Е, успя. Аместрида е вбесена. Мазист е ужасен. Дамата е коварна. Има красива дъщеря на тринадесет години. Ксеркс уреди момичето да се омъжи за престолонаследника. Мисли, че щом това стане, майчината благодарност ще е толкова безгранична, че самата тя ще му се отдаде. Кир Спитама, синът ми ще загуби трона си! — Атоса се повдигна на леглото. Усилието й причини силна болка. Но волята й бе по-силна. — Ще ни погуби всички. Мазист е син на Дарий. Сатрап на Бактрия. Обичат го! Ксеркс ще го принуди да вдигне въстание.
— Какво може да се направи?
— Не знам. — Атоса затвори очи. Меката светлина от лампата, изглежда, дразнеше очите й. — Вече рядко идва при мен. Знае, че не одобрявам начина, по който живее. Знае също, че скоро ще заема каменното ложе в свещена Пасаргада. Затова може и да не ми се обръща внимание. — Атоса отвори очи и ме изгледа замислено. — Може би ти ще успееш да говориш с него. Моля се на богинята да те послуша. Ако трябва, ще се помоля и на Премъдрия господ — добави тя. — Но се приготви за изненади. Ксеркс не е същият човек, когото познаваш. Не е синът, когото родих.
2.
Външно Ксеркс малко се бе променил. Беше понапълнял от пиенето и брадата му бе боядисана в същия риж цвят, който бръснарят преди използуваше за брадата на Дарий. Иначе се държеше към мен точно както в детските ни години.
Трябва да отбележа, че пристигането на двора в Сарди бе като нахлуване на неприятелска армия. Харемът бе толкова огромен, че северозападният път на сто мили бе задръстен от фургони, пълни с покъщнина, сандъци със злато и сребро и, разбира се, с жените, евнусите и до-машните роби. Лаида, която неизменно пътуваше с верните си гърци — веднъж и те да са верни някому, — пристигна измежду последните.
Скоро след като дойде, Великият цар даде първата си аудиенция. Когато церемониалмайсторите ме поведоха към него, зяпна от учудване. После вдигна златния скиптър за поздрав и изрази удоволствието си от успешното приключване на мисията ми. Още същата вечер изпрати да ме повикат в спалнята му.
Толкова години бях живял в двора, но никога не бях виждал легендарната спалня на Великите царе. И като никога легендата и действителността съвпадаха. Един век по-рано самоският златар Теодор бе изваял от чисто злато клонеста лоза, която се виеше около и над леглото и сякаш раждаше не грозде, а скъпоценни камъни. Прочутият златен чинар се намира срещу леглото. Дървото е по-ниско от човешки ръст, поради което е малко разочароващо. Толкова много сме слушали, че човек може да застане под короната му. До леглото, на подставка от слонова кост, имаше огромен златен съд за благовонна вода.