Ксеркс се бе излегнал на леглото. До него на масичката бяха наредени съдове с хелбонско вино. И две златни чаши. Започнах да правя поклона, а Ксеркс рече:
— Стани. Ела при мен. Искам да те видя.
Прегърна ме нежно с лявата си ръка, а с дясната наливаше чашите.
— Не съм мислил, че ще те видя пак. Седни. На леглото. Забрави етикета. Никой не може да ни види тук освен шпионите на Аместрида. Те се взират в нас през дупки в стената. Веднъж месечно заповядвам да запушат дупките. Веднъж месечно тя нарежда да ги отпушат отново. Иска да знае с кого съм в леглото. Този път ще се озадачи!
Ксеркс се захили. Въпреки торбичките под очите изглеждаше по-млад от годините си и в добро здраве, като се изключи лекото треперене на ръцете; изглеждаше далеч по-млад от мен.
— Трябва да използуваш моя бръснар — заяви той, след като внимателно ме огледа. — Боядисай си косата. Всички знаят, че сме връстници. Поставяш ме в глупаво положение, като се разхождаш насам-натам с тази бяла коса.
Пихме. Говорихме за миналото. За Мардоний.
— О, спечелихме такава голяма победа! Цяла Гърция беше наша, с изключение на Пелопонес. Почакай, казах му, преди да замина. Спартанците или ще се предадат, или ще дойдат в Атика. Тогава ще можеш да ги подкупиш. Или пък да разбиеш войските им. Което той и направи. Победители при Платея бяхме ние! Но на Мардоний това не му стигаше. Не. Искаше да бъде световен герой. Стана безразсъден. И го убиха. Те винаги успяват. — Не разбирах какво има предвид. — А ние изгубихме единствения си шанс да разбием спартанската армия. И после тази история при нос Микале… — Гласът му прозвуча глухо.
Чудех се, но не смеех да попитам кои са тези, дето винаги успяват да убият великите герои.
— Както и да е, скоро ще се върнем…
При тази мисъл лицето на Ксеркс се оживи, за което спомогна, в буквален смисъл, виното. По онова време бузите на Ксеркс ставаха аленочервени, когато пиеше. През последните му дни вече престанаха да почервеняват, защото поначало имаха цвета на прясна кръв.
— Благодарение на моя спартански регент, Павза-ний, победителя при Платея — довърши Ксеркс мисълта си, като едновременно допи втората чаша вино. — Той иска да стане цар на цяла Гърция. С други думи, иска да бъде това, което съм аз. Моли ме за помощ. Тайно, разбира се. Сега е дошъл във Византион. Иска да се ожени за някоя моя дъщеря. После с моя помощ да окупира Атина. И така нататък.
— Доверяваш ли му се?
— Разбира се, че не! — Настроението на Ксеркс се повиши. — Но ще ни бъде полезен. Вече ми върна няколко персийски пленници, за да покаже честните си намерения. Как беше тази стара поговорка? „Страхувай се от гърците дори и когато носят дарове“. Е, не му се доверявам, но подозирам, че е способен да създаде много неприятности на сънародниците си. Хайде кажи ми сега — подметна Ксеркс закачливо, — какво си помисли, когато Атоса ти съобщи, че непременно ще изгубя трона си поради лошия живот, който водя в харема?
Обзе ме ужас — и не можах да го скрия.
— Лошият живот в харема ли? — бе всичко, което успях да кажа.
— Чудиш се откъде знам какво ти е говорила — рече Ксеркс с усмивка. — Винаги знам. Бих искал да не знам. Но нямам избор. Атоса е като времето тук, в Суза — или горещина, или студ. — Ксеркс ми наля чаша вино от следващата бутилка. Гълтах го и се чудех дали вътре няма отрова. — Да, влюбен съм в една дама, която за неща-стие е жена на брат ми и затова не мога да й заповядам да ме обича. Но мисля, че мога да я спечеля. Уредих синът ми Дарий да се ожени за дъщеря й. Момчето между другото е много красиво. Не съм виждал бъдещата му жена. Но е щастливка. Един ден ще бъде царица на Персия. И което е по-важно, каквото и да приказва Атоса, благодарността ще принуди майката да дойде в легло-то ми. Сигурно другата седмица. В деня след сватбата.
Прекарах един час със стария си приятел. Първото ми впечатление бе, че почти не се е променил. Но след като си тръгнах, осъзнах, че се е случило нещо много особено — Ксеркс нито веднъж не ме бе попитал за Индия или за Китай. Всъщност през четиринадесетте години, които му оставаха да живее, почти никога не спомена за мисиите ми. Бе изгубил всякакво любопитство към света. Вглъбил се бе в себе си. Не се интересуваше от нищо друго освен от харема и завършването на строежите, които бе започнал през младостта си.