Всички се спуснаха към Ксеркс, за да го поздравят. На мен никой не обърна ни най-малко внимание. За щастие не бях ранен. Всъщност никой не ме забеляза освен Ксеркс.
— Надявам се, че си добре — каза той. Бе застанал пред мен, гледаше ме и се усмихваше.
Аз също го гледах отдолу.
— Ти ми спаси живота.
— Знам — отвърна той лаконично.
В такъв миг човек има нужда да каже много неща, но не може да ги изрази, тьй че и двамата предпочетохме да замълчим. А и по-късно никой от нас не спомена и дума за този епизод.
През годините неведнъж съм имал възможност да забележа, че когато някой спаси живота на друг, той често изпитва чувство за собственост към спасения. С нищо друго не мога да си обясня факта, че Ксеркс ме избра за свой най-добър приятел. Скоро след нашето горско приключение по негово настояване се преместих в къщата на принцовете.
Продължих да ходя при Лаида, но вече не живеех с нея. Тя беше много щастлива, че съм близо до Ксеркс — поне така твърдеше. Години по-късно ми призна, че приятелството ни я е тревожело: „Тогава всички мислеха, че Артобазан ще наследи Дарий. Ако беше станало така, щяха да убият Ксеркс заедно с всичките му приятели.“ Дори и да съм съзнавал опасността, не ми е останал никакъв спомен за нея. Беше вълнуващо да имаш другар като Ксеркс. Всичко му се удаваше. Беше отличен ездач. Служеше си изкусно с всички видове оръжие. Макар па не проявяваше особен интерес към уроците на магите, можеше да чете доста добре. Струва ми се, че не се научи да пише.
Всяка година, по реда на годишните времена, следвахме Великия цар от Суза в Екбатана във Вавилон и обратно в Суза. Двамата с Ксеркс предпочитахме Вавилон пред другите столици. Че кой млад човек не го предпочита? Докато бяхме ученици, целият ни живот се управляваше от офицери, маги и евнуси. При това дворът си бе двор независимо в кой град се намира, което важеше и за дворцовото училище. Нямахме повече свобода от робите, които работят в сребърните мини на дядо ми. И все пак във Вавилон усещахме, че извън строгите ограничения на Дариевия двор съществува един прекрасен живот. Изпълнени с копнеж, ние — Ксеркс, Мардоний и аз — се питахме какво ли би било, ако посетим града, когато дворът не е във Вавилон. Когато станахме двадесетгодишни, желанието ни се сбъдна.
Мардоний имаше бърз ум. Всички мислеха, че Дарий много го харесва. Казвам „мислеха“, защото човек никога не можеше да е сигурен в истинските чувства на Дарий към някого. Той беше изкусен манипулатор и притежаваше непреодолим чар. В същото време бе и най-непроницаемият човек на света. Никой не знаеше какво точно е отношението на Дарий към него и на какво може да разчита, а в случаите, когато това най-сетне му ставаше ясно, често беше вече твърде късно. Без съмнение Дарий се съобразяваше с факта, че Мардоний е син на Гобрий — един, меко казано, опак човек — и потенциален съперник.
Затова се държеше мило както със сина, така и с бащата.
Според ритуала на рождения си ден Великият цар измива главата си в присъствието на членове и близки на царското семейство и изпълнява техните желания. Онази година в Суза на Ксеркс бе отредено да държи сребърната кана с розова вода, а на Мардоний — да изсуши с копринена кърпа косата и брадата на Дарий.
— Какво ще си поискаш, Мардоний? — попита Ве-ликият цар.
— Губернаторството на Вавилон през третия месец от годината, Велики царю.
Въпреки че изискванията на протокола забраняват на Великия цар да показва учудване, според Ксеркс баща му явно се учудил.
— Вавилон ли? Защо Вавилон? И защо само за един месец?
Но Мардоний не отговори. Просна се в краката на Дарий — поза, която според етикета означава: аз съм твой роб, постъпи с мен както желаеш.
Дарий втренчено изгледа Мардоний. После обиколи с поглед препълнената зала. И макар че на никого не е позволено да го гледа право в лицето, Ксеркс вдигна очи към него. Когато срещна погледа на сина си, Дарий се усмихна.
— Не съм виждал толкова скромен човек — каза Дарий, като се престори на извънредно учуден. — Разбира се, много хора са направили състояние за по-малко от месец. Но със сигурност не във Вавилон. По отношение на парите чернокосите хора са много по-хитри от нас, персите.
— Ще отида с него, Велики царю, ако изпълниш това като мое желание — заяви Ксеркс. — Ще пазя добродетелта на Мардоний.
— А кой ще се грижи за твоята добродетел? — попита сериозно Дарий.
— Кир Спитама, ако изпълниш неговото желание. Помоли ме да ти го предам. — Ксеркс бе репетирал това много пъти под ръководството на Мардоний. — Той ще се грижи за нашето религиозно обучение.