— Как е било възможно — попитах аз — владетелят на страната да бъде жена?
— Това, Господарю, е, защото някои наши царици в миналото са се правели на мъже. Пък нали и богиня Ищар е едновременно и мъж, и жена?
— Искаме да посетим храма й — заяви Ксеркс.
— Може би прочутото съкровище е скрито там — добави Мардоний.
Сега, като си спомням всичко това, осъзнавам колко добре е разбирал Дарий младия Мардоний. Онази шега, че е възможно да се натрупа състояние за по-малко от месец, е имала сериозен смисъл. Още тогава Великият цар е знаел нещо, което аз прозрях едва години по-късно, а именно че приятелят ми Мардоний е много алчен човек.
Ксеркс поиска да види гробницата на царицата, намираща се над една от градските врати. Там на вътрешната й стена са издълбани думите: „Ако някой от бъдещите владетели на моята страна се нуждае от пари, нека отвори гроба ми.“
И тъй като Дарий винаги се нуждаеше от пари, навремето заповядал да отворят гробницата на царицата. Освен тялото й, балсамирано в мед, вътре имало само ка-менна плоча с надпис: „Ако не беше толкова алчен и на-хален, нямаше да станеш гробоосквернител.“ Дарий собственоръчно хвърлил тялото на царицата в Ефрат. Не постъпил много тактично, но бил крайно ядосан.
Губернаторът ни увери, че съкровището на Нито-крида е само легенда. Но той не спомена един друг факт, а именно че изложеното в храма на Бел-Мардук злато сигурно съставлявяше по-голямата част от златото в света.
Години по-късно Ксеркс извади всички златни предмети от храма, включително и статуята на Бел-Мардук. После претопи златото и изсече дарейки[1], за да покрие разходите по Гръцките войни. Естествено, днешните вавилонци непрекъснато повтарят, че неприятностите, стоварили се по-късно върху Ксеркс, се дължат изцяло на това светотатство. Глупости. В действителност и Кир и Дарий, и младият Ксеркс правеха твърде много отстъпки по отношение на местните богове в империята. Смятам, че нашите Велики царе водят мъдра политика, като разрешават на хората да почитат своите божества, и все пак никога не трябва да признават друг бог освен Премъдрия господ. „Половин Истина се равнява на цяла Лъжа“ — това са думи на Зороастър.
[1] Дарейка, или дарик — единна персийска монета с тегло 8,416 г злато, — Б. пр.
Зопир се оказа безупречен домакин. Остана в къщата си на реката и изобщо не го видяхме. Преоблечени като обикновени мидийци, ние свободно опознавахме града. Излишно е да споменавам, че стражата никога не бе далеч от Ксеркс. Царица Атоса се бе погрижила за това. Всъщност тя дори отишла при Дарий и го помолила да задържи Ксеркс у дома. Но даденото от Великия цар обещание не може да се вземе обратно, затова Атоса настояла поне да й бъде позволено сама да избере охраната на Ксеркс. А мен накара да се закълна, че ще следя Мар-доний. Смяташе, че е способен да убие Ксеркс — колкото и да се опитвах, не можах да я убедя в противното. „Баща на момчето е Гобрий — повтаряше тя. — Племенник му е Артобазан. Няма нужда от повече доказателства. Това е заговор! Щом остане сам във Вавилон, синът ми ще…“ Но за разлика от друг път Атоса грешеше. Мардоний бе верен на Ксеркс. И което е по-съществено, не обичаше баща си и бе безразличен към племенника си Артобазан.
Като всички посетители на Вавилон, и ние отидохме направо в храма на Ищар, където проституират жените. Според един древен закон на тази земя веднъж в живота си всяка вавилонка трябва да отиде в храма на Ищар и да чака, докато някой мъж й предложи пари, за да спи с него. Първият, който й плати, я притежава. В други храмове на богинята ролята на проститутки се изпълнява от млади мъже и момчета. Смята се, че мъжът, посетил катамит[1] от храма, си е спечелил специалната благословия на богинята. Вавилонският мъж има повече късмет — не е задължен веднъж в годината да бъде проститутка. Само на жените се пада тази чест.
[1] Момче, издържано от педераст (от гр.). — Б. пр.
Тримата застанахме на портата с широко отворени очи. Вътре имаше може би хиляда жени — с най-различен ръст, телосложение, възраст, класа, — насядали на земята под палещото слънце. Навеси нямаше. Портикът в другия край на двора е запазен за евнусите, които следят дали посетителите спазват начертаните на земята линии. Всеки мъж е длъжен да следва определена линия. Иначе би настъпила ужасна бъркотия. Жените са насядали между линиите.
Колкото и да е чудно, вавилонските мъже рядко посещават храма. Предполагам, че са свикнали с него. Освен това сигурно изпитват известно неудобство при вида на ясените, сестрите или дъщерите си, изпълняващи своето задължение към богинята. За щастие от всички краища на света пристигат достатъчно мъже, които помагат на ва-вилонките да заслужат благословията на Ищар.