Хистией вдигна глава, с гръб, опънат като струна. Малките му тъмни очи следяха всеки жест на сатрапа.
— Както знае Великият цар — това бе използуваната в двора фраза, чиято цел е да подготви Великия цар за нещо, което той не знае или е забравил, или пък не иска да знае, — Аристагор е племенник, а също така и зет на нашия верен приятел и съюзник, който днес ни е почел тук с присъствието си. — Артаферн вдигна дясната си ръка и посочи Хистией. — Тиранът на Милет, който предпочете — а и кой ли не би предпочел — близостта до Великия цар пред родината си.
Мисля, че на това място Дарий се усмихна. За съжаление брадата около устните му бе толкова гъста, че не можех да съм сигурен.
— Аристагор управлява Милет от името на тъста си — продължи сатрапът. — Той твърди, че ни е толкова верен, колкото е верен и на самия тиран. Вярвам му. Та нали Великият цар неизменно подкрепя тираните от онези гръцки градове, които му принадлежат.
Артаферн замълча. Обърна се към Дарий. Размениха погледи — може би код?
— Ние храним най-топли чувства към Аристагор — каза Дарий и се усмихна на Хистией, — защото ти, наши приятелю, храниш най-топли чувства към него.
— Велики царю, племенникът ми е отличен воин. Той е морски военачалник с доказани качества.
Историята на света можеше да тръгне в съвсем различна посока, ако на това място някой бе попитал къде, кога и как Аристагор е доказал качествата си на военачалник.
Сега ми е ясно, че Артаферн и Хистией са били в съюз помежду си. Но тогава бях съвсем млад и неопитен. Представите ми за Милет, Сарди и Атина се свеждаха до това къде горе-долу се намират. Знаех само, че Персия води политика в подкрепа на гръцките тирани. И още, че онези тирани, към които бяхме най-благосклонни, непрекъснато бяха прогонвани от намиращата се във възход класа на търговците в съюз с благородниците — ако думата не е неподходяща за това гръцко съсловие. По тези земи, щом притежаваш два коня и градина с едно маслиново дръвче, Можеш да претендираш, че си благородник.
— Аристагор смята, че остров Наксос е уязвим — заяви сатрапът. — Кълне се, че ако Великият цар му пре-достави флота, ще прибави Наксос към империята ни.
Изведнъж си спомних онзи ден в Екбатана, преди години, когато Демокед и Хистией си говореха за Наксос, н колкото и да бях неопитен, бързо направих връзката.
— Щом владеем Наксос, ще държим в ръцете си и цялата верига от острови, наречени Цикладите. А щом държим в ръцете си тези острови, Великият цар ще бъде и господар на морето, както е господар на всички земи.
— Аз и така съм господар на морето — отвърна Да-рий. — Владея Самос. Морето е мое.
Артаферн раболепно се поклони.
— Говоря за островите, Велики царю. Ти си всемогъщ разбира се. Но ще ти са необходими острови, ако трябва да стигнеш, стъпка по стъпка, до вътрешността на Гърция, за да могат нашите приятели отново да владеят Атина. — Артаферн ловко свърза амбицията на Аристагор да покори Наксос с връщането на Пизистратидите на власт — официалната причина за свикване на висшия съвет.
Последва дълго мълчание. Дарий замислено придърпваше и загръщаше дебелото си вълнено наметало.
— Търговията в нашите гръцки градове върви лошо — заяви накрая той. — Корабостроителниците бездействуват. Приходите от данъците намаляха. — Дарий впери поглед в наредените на стената срещу него копия. — Когато Сибарис падна, Милет изгуби италианския пазар. Това е сериозен въпрос. Къде ще продава сега Милет всичката тази вълна, която купуваха италианците? — Дарий погледна Хистией.
— Друг такъв пазар не можем да намерим — отвърна тиранът. — Затова обръснах главата си, когато Сибариа потъна под водата.
Бях много учуден, че Дарий е осведомен за нещо толкова прозаично като милетската търговия с вълна. По-късно открих, че прекарва дните си в тревоги около пътищата на керваните, световните пазари, търговията. До този момент бях споделял разпространеното заблуждение, че зад кулисите Великият цар е същият, какъвто го виждаме на сцената — свещен, величествен, безплътен. Беше точно обратното.
Всъщност още там, в студената стая на ловната хижа, Дарий вече бе схванал нещо, което бе убягнало на останалите. Те искаха да го направят господар на морето, а той — да съживи замрялата индустрия на йонийските гръцки градове в Мала Азия. Дарий винаги предпочиташе златото пред славата — очевидно поради неоспоримата логика, че с първото може да се купи второто.