Накрая тримата просто седяхме мълчаливо. Докато влюбените се съзерцаваха един друг, аз пък се преструвах, че съм унесен във видение за света в края на времето на дългото царство. Много добре го правя. По-добре от братовчед си, сегашния наследник на Зороастър, който винаги изглежда така, сякаш се кани да ти продаде един камилски товар килими.
Цар Лигдам влезе, меко казано, без церемонии: всъщност той буквално се промъкна в стаята. Скочихме изненадани на крака. Възможно е да е знаел, че Артемизия и Мардоний са прекарали любовна нощ на пода на същата тази стая, но във всеки случай с нищо не го показа. Вместо това се обърна към нас с цялата тържественост, подобаваща на домакин, който знае как да приема сътрапезниците или, по-точно, сътрапезника на Великия цар. Мардоний споделяше трапезата на Дарий. Аз — не. По-късно, разбира се, щях да бъда сътрапезник на Ксеркс до последните му дни.
— Кир Спитама е внук на Зороастър — каза Артеми-зия. Тя съвсем не изглеждаше смутена от тази ситуация. Очевидно Мардоний не бе първият, който й се бе наслаждавал.
— Знам, знам — отвърна благо цар Лигдам. — Уве- домиха ме, че си приела тези доблестни млади принцове. Явно те толкова са те очаровали, че си забравила уговорката ни да яздиш с мен в парка. Артемизия взе да се извинява.
— Прости ми, забравих. Съжалявам. А не може ли и те да дойдат?
— Разбира се. Ако желаят.
— Къде да дойдем? — попита Мардоний.
— Отиваме на лов за елени — отвърна Артемизия. — Елате с нас.
И така, този необикновен ден завърши с лов на невидими елени, в който ние с Мардоний участвувахме заедно с Лигдам и Артемизия. Тя яздеше пред нас доста демонстративно, с развято на вятъра наметало и копие в ръка.
— Не ви ли прилича на богиня Артемида? — попита Лигдам с нескрита гордост от своята дъщеря амазонка.
— Тя е по-красива и по-бърза от Артемида — отвърна Мардоний, като избягваше погледа ми.
Артемида е върховен дявол, затова направих знак за прогонване на злото и той се оказа много успешен. В същия миг един нисък клон повали Артемизия от коня. Бях най-близо до нея и можах да я чуя как изруга като кавалерист. Но щом Мардоний наближи достатъчно, взе тихичко да плаче. Мардоний нежно й помогна да се качи обратно на коня.
Когато се отдалечавахме от морския бряг на път от Халикарнас за Сарди, поговорихме доста за Артемизия. Мардоний призна, че я е съблазнил.
— Или обратното — добави той. — Много решителна е. Интересно дали всички дорийки са такива?
— Не познавам нито една. Лаида е йонийка. Яздехме рамо до рамо през дефиле, обрасло с гъсти гори. Същата нощ в планината бе паднала слана и замръзналите съчки и шума пукаха и се разтрошаваха под конските копита. Пред нас и зад нас, в колона по двама, конниците си проправяха път през стръмната, скована от студ местност.
Ние с Мардоний винаги яздехме в средата на колоната, точно зад командира ни Артан. Ако влезем в бой, Артан щеше да поведе атаката от средата, защото тогава предните редици стават ляв фланг, а задните — десен. Есте-ствено, имам предвид бой в открито поле. Нападне ли ни някой в това тясно високопланинско дефиле, щеше да ни избие до един. Но тогава не мислехме за опасността, поне не за опасност от военен характер.
— Искам да се оженя за нея — внезапно заяви Мардоний.
— Тя вече е омъжена. — Стори ми се уместно да го отбележа.
— Мъжът й скоро ще умре. Според нея това е въпрос на седмици или месеци.
— Да не възнамерява да… ускори нещата? Мардоний кимна. Беше съвсем сериозен.
— В мига, в който й кажа, че мога да се оженя за нея. ще бъде вдовица. Обеща ми това там, на пода.
— С такава жена бих се чувствувал неспокоен. Мардоний се засмя.
— Щом се омъжи за мен, ще влезе в харема и вече няма да излезе оттам. Моята жена няма да приема мъже. Нито пък ще ходи на лов за елени.
— Защо искаш да се ожениш за нея?
Мардоний се обърна и ме удостои с цялата прелест на усмихнатото си мъжествено лице.
— Защото искам Халикарнас, Кос, Низирос и Калим-на. Когато баща й умре, Артемизия ще бъде пълновластна царица на тези земи. Такъв е дорийският закон. И майка й е била дорийка, от Крит. Артемизия може да претендира и за Крит, така ми каза. И ще го направи, ако мъжът й е достатъчно силен.
— Значи ще бъдеш господар на морето.
— Точно така, ще бъда господар на морето.