— Великият цар никога няма да разреши подобен брак — заявих делово. — Нали видя какво стана с Хи-стией? Получи сребърните мини и веднага го повикаха в Суза.
— Но той е грък. А аз съм персиец. При това съм пле-менник на Дарий. И син на Гобрий.
— Да. И тъкмо по тези причини не можеш да се оже-ниш за Артемизия.
Мардоний не отговори нищо. Знаеше, разбира се, че съм прав, и никога не се осмели да повдигне въпроса пред Дарий. Но години по-късно, когато Артемизия беше пъл-новластна царица, той поиска от Ксеркс разрешение да се ожени за нея. Това много развесели Ксеркс, който дори реши да подразни Мардоний.
— Планинците — каза Великият цар от трона — не трябва да смесват кръвта си с тази низша раса.
Ксеркс знаеше, че колкото и да е непочтителен, Мардоний няма да се осмели да му напомни как самият той съвсем безгрижно, а често и незаконно, бе смесвал ахеменидската си кръв с безброй чужденки. Интересно е, че всички потомци на Ксеркс от жените му чужденки завършиха зле. Но да бъдем справедливи, не им бе даден голям шанс да покажат качествата си. При приемника му повечето бяха убити.
3.
Пристигнахме в Сарди в началото на есента.
Цял живот бях слушал за този приказен град, основан — или по-скоро повторно основан — от Крез, най-богатия човек на земята, чието поражение във войната с Кир е послужило за тема на хиляди балади, пиеси, легенди, дори на милетски разкази за разврат и невъздържаност.
Вече не си спомням какво съм очаквал да видя. Сигурно постройки от чисто злато. Вместо това се озовах в един съвсем незабележителен град с около петдесет хиляди жители, натъпкани в къщи от кал и слама. Тъй като улиците не са нищо повече от криволичещи пътеки, в Сарди човек може да се изгуби дори по-лесно, отколкото в също тъй неприветливите Суза и Атина.
Щом свършихме работата си по настаняването на войниците в един лагер южно от града, двамата с Мардоний скочихме на конете и отидохме в Сарди, където веднага са изгубихме. Лошото беше, че градските жители не говореха нито персийски, нито гръцки, а не вярвам да има човек на света, който да говори лидийски освен самите лидий-ци.
Яздихме, както ни се стори, с часове ту в една, ту в друга посока. Непрекъснато рискувахме да си разбием главите в някой балкон… особено когато бе замаскиран с висящо пране. Бяхме единодушни, че жителите на Сарди са необикновено красиви. Мъжете сплитат косите си на дълги плитки и се гордеят със светлата си и нежна кожа. Никой мъж от по-висшите съсловия не показва лицето си на слънце. И все пак лидийската конница е най-добрата в света. Тя е опората на персийската армия.
Накрая слязохме от конете и ги поведохме покрай реката, която тече не само през центъра на града, но и през центъра на огромния пазар. Усъмниш ли се, че си изгубил пътя, следвай реката — твърди се, че това са думи на Кир Велики.
Пазарът в Сарди е по-голям дори от пазара в Суза. Десет хиляди шатри и сергии, оградени с тухлени стени, предлагат цялото изобилие на света. Докато се разхождахме наоколо, зяпнали като двама карийски селяни, никой не ни обърна внимание. Персийските офицери не предизвикват сензация в Сарди.
Търговци от всички краища на света излагаха стоката си. Имаше амфори и кратери от Атина. Памучни платове и рубини от Индийската сатрапия. Килими от Персийските планини. Покрай мътната река растяха палмови дръвчета, на които бяха завързани стотици злонравни камили. Докато освобождаваха едни от екзотичните им товари, на гърбовете на други трупаха лидийски стоки — червени смокини, дванадесетструнни арфи, злато… Да, Сарди е град на златото, защото мътната река е пълна със златоносен пясък. Пръв започнал да промива златото и да прави украшения бащата на Крез. Започнал да сече и първите златни монети.
По хълмовете отвъд Сарди има мини за най-редкия метал в света — среброто. Навремето притежавах сребърна монета, за която се смяташе, че е изсечена преди повече от век. Ако наистина е било така, то тя е била от времето, когато е царувал дядото на Крез. Така че сеченето на монети по днешните ни представи наистина води началото си от Лидия, както твърдят лидийците. Моята лидийска монета имаше релефно изображение на лъв, но бе толкова изтрита, че релефът почти се бе загладил. Откраднаха ни я в Китай.
— Колко са богати! — възкликна Мардоний. Имаше вид на човек, който е способен собственоръчно да ограби целия пазар.
— Това е, защото не харчат пари да си построят по-прилични къщи.