Междувременно царица Атоса се бе оттеглила в частните си покои в третата къща на харема. Никой не знаеше какво крои, но прогнозите на Лаида бяха обнадеждаващи.
— Атоса ще намери начин да осигури престола за сина си. Та тя е по-умна от всички в двора, включително и от… — Тук Лаида театрално понижи гласа си, сякаш се боеше, че ни подслушват, за което нямаше основание, не бяхме толкова важни личности. — И от Дарий.
— Но защо тогава не дава на Ксеркс такива шансове, каквито дава на другите?
— Защото се бои от Атоса и Ксеркс като съчетание. Дарий може да е владетелят на Персия, но Атоса я управлява. И ако Ксеркс застане начело на победоносна армия в равнините на… да речем, Кария или на друго подобно стратегическо място, а Атоса е в Суза, при определено разположение на звездите…
— Имаш предвид измяна?
— Защо не? Такива неща са се случвали и преди.
И Дарий го знае. Ето защо държи Ксеркс близо до себе си. Ето защо дава възможност на другите си синове да печелят слава и победи. Но Атоса няма да остави нещата така.
— Сигурна ли си?
— Сигурна съм. Макар че ще й е доста трудно. Ти също можеш да изиграеш своята роля, като заемеш законното си място на Върховен зороастриец. Чичо ти е глупак. За един ден можеш да го изместиш.
След това Лаида изложи стратегията си, според която трябваше да стана глава на Зороастрийскня орден. Не й казах, че бих предпочел да ме ухапе една от змиите на Кибела. Не съм създаден за жрец. От друга страна, изобщо не бях наясно какво е истинското ми призвание. Не бях проявил особени способности във военното поприще. Винаги можех да стана държавен съветник или дворцов управител. За нещастие, евнусите вършат тази работа много по-добре от нас. По сърце ми беше само да служа на приятеля си Ксеркс — и да пътувам из далечни земи.
Една седмица след заминаването на мрачния Ксеркс за Вавилон получих аудиенция с Атоса. Както обикновено вратата на покоите й се охраняваше от внушителни, облечени като царе евнуси. Всеки път когато я посещавах, си спомнях ужаса, който изживях като дете, докато пълзях по килима с червени и черни шарки. Килимът сега бе съвсем протрит, но обикнеше ли нещо — или някого, — Атоса не се разделяше с него.
Атоса ми се видя непроменена. От друга страна, как ли се променя една оловна маска? Този път и прислужваше глухоням — добър знак. Можехме да говорим свободно.
Оказа ми честта да седна до столчето в краката й.
Атоса пристъпи направо към целта.
— Подозирам Гобрий в магьосничество. Мисля, че Дарий е омагьосан. Правя каквото мога, разбира се. Но не съм в състояние да развалям магии, от които нищо не разбирам. Затова сега се уповавам на Премъдрия господ.
— Чрез мен ли?
— Да. От теб се очаква да си във връзка с единствения бог — ако изключим всички други богове на небето и земята. Затова искам от теб да призовеш Премъдрия господ. Ксеркс трябва да стане Велик цар.
— Ще направя каквото мога.
— Това няма да е достатъчно. Искам да имаш власт. Искам да станеш Върховен зороастриец. Затова си тук. Да, аз наредих да те повикат в Суза. От името на Великия цар, разбира се.
— Не знаех това.
— Не трябваше да знаеш. Не съм казала никому. Дори на Лаида, макар че да си призная, тя ми даде тази идея. Откакто я познавам, все за това говори. Така или иначе, дала съм нареждане на магите — и на моите, и на твоите. Искам да кажа, на нашите. Една твоя дума, и чичо ти ще отстъпи мястото. Те всички се страхуват от теб, а е възможно и мъничко да се страхуват от мен.
Устните на Атоса бяха начервени в малко крещящ ко-раловорозов цвят. За миг усмивката й разчупи бялата маска.
— А аз се страхувам от Великия цар!
— Дарий те обича. Няма да има нищо против да станеш Върховен зороастриец. Вече сме говорили за това. Пък и в твое лице едва ли ще изгуби голям генерал.
Атоса никога не успяваше напълно да обуздае жестокостта си.
— Ще изпълня дълга си…
— Твоят дълг е тук в двора. Щом станеш Върховен зороастриец, Великият цар ще те слуша. Нали уж е последовател на Зороастър, значи ще трябва да те слуша. А това означава, че ще можеш да му въздействуваш, за да обезвредим врага.
— Гобрий ли?
— И внука на Гобрий, Артобазан, и сина на Гобрий — Мардоний, и цялата тази пасмина. Дарий е уплетен в магия и трябва да прогоним демона, който се е вселил в него.