— Да живее вечно Великият цар! — извиках високо, както изискваше обичаят.
— Това е и моето желание. — Насаме Дарий напълно пренебрегваше церемониите. Всъщност в онези случаи, когато сме били сами, имах чувството, че сме двама сарафи или керванджийски търговци, които се мъчат да измислят начин, за да скубят купувачите на пазара.
— Можеш ли да смяташ?
— Да, Господарю.
— Бързо ли учиш езици?
— Мисля, че да, Господарю. Научих малко лидий-ски и…
— Остави лидийския, Кир Спитама. Имам нужда от пари. Имам нужда от много пари…
— За Гръцките войни… — Бях направил непростимото. Макар да не бях задал директен въпрос, бях го прекъснал.
Но Дарий изглеждаше доста доволен, че може да води нормален разговор с мен.
— За Гръцките войни. За това, което строя в Персе-пол. За отбраната на северната граница. Мога, разбира се, да увелича налога, който плащат верните ми роби, но поради въстанието на йонийските гърци, безредиците в Кария и новия претендент за престола във Вавилон моментът е неподходящ за увеличаване на данъците. А ми трябват пари. — Дарий замълча.
В известен смисъл сигурно през цялото време съм знаел защо ме е повикал.
— Искаш от мен да отида в Индия, Господарю. — Да.
— Искаш да създам търговски връзки?
— Да.
— Искаш да изследвам устройството на индийските държави?
— Да.
— Желанието ти е да прибавиш Индия към Персийската империя?
— Да.
— Господарю, не бих могъл да мечтая за по-велика мисия!
— Добре. — Дарий взе в ръка червеното послание. — Тези хора желаят да търгуват с Персия.
— Какво имат за продан, Господарю?
— Желязо. — Дарий ми отправи очарователна дяволита усмивка. — Научих, че точно тази страна е цялата от желязо. Но както се говори, навсякъде в Индия е пълно с желязо и който завладее тези мини, ще забогатее. — Той приличаше на млад търговец, който замисля ловка сделка.
— Искаш да сключа договор, нали?
— Хиляди договори! Искам пълен доклад за финансите на всяка от страните, която посетиш. Искам да знам какво е състоянието на пътищата, как се събират данъците и дали секат монети, или си служат с размяна. Проучи как снабдяват и придвижват армиите си. Разбери какви култури отглеждат и колко реколти събират на година. Обърни особено внимание на боговете им. Моята политика винаги е била да поддържам онези религии, които имат много привърженици. Щом си дадеш вид, че почиташ местния бог, жречеството веднага минава на твоя страна. А спечелиш ли жреците, не ти трябва много войска, за да поддържаш реда. Това е от жизнено значение за нас. Ние, персите, сме малко, а светът е огромен. Сьщо както Кир и Камбиз, и аз управлявам неперсийското население чрез жреците му. Точно тук ти можеш да бъдеш много полезен. — Тонът на Дарий стана заговорнически. Той дори понижи глас. — Слушал съм разкази, че Зороастър е високо почитан от някои индийци. Така че ще бъдеш не само мой посланик, но и жрец.
— Като жрец ще бъда длъжен да проповядвам, че няма друг бог освен Премъдрия господ. Ще бъда длъжен да се боря срещу дяволите, почитани от индийците.
— Нищо подобно няма да правиш — каза твърдо Дарий. — Ще бъдеш любезен с всички жреци. Ще намираш сходства между техните богове и нашите. Няма да ги предизвикваш. Един ден ще трябва да управлявам Индия. Жреците ще ми бъдат необходими. Ето защо трябва да ги… очароваш. — Тази дума бе от речника на Атоса.
Поклоних се ниско.
— Ще ти се подчинявам във всичко, Господарю. Дарий шумно стовари обсипаната си с пръстени ръка върху масата. Появи се дворцовият управител. Водеше двама души. Единият бе индийски евнух. Другият бе мореплавателят Скилакс, с когото се бях запознал в Халикарнас. Великият цар се държеше със Скилакс почти като с равен и не обръщаше внимание на евнуха, който се тресеше от страх.
Дарий посочи голямата кожена чанта, която Скилакс държеше в едната си ръка.
— Взел си я. Хубаво. И аз ще взема моята.
Дарий отмести един гоблен, който изобразяваше Камбиз на лов за елени. Любопитно е, че не си спомням да съм виждал в двореца гоблени с образа на Дарий. Но Камбиз беше навсякъде. Доколкото знам, в Суза има само един гоблен, на който е изобразен Кир. Намира се в залата на царицата — недодялана работа, върху която и молците доста са се потрудили.