— Магадха, Велики царю. Посланието е от царя им, Бимбисара. Изпраща ти поздрави от столицата си, Раджагриха.
— Какви особени имена имат. По-трудни от гръцките. Е, добре, Скилакс, знаем, че си грък. Къде е Магадха? Няма я на моята карта.
Скилакс посочи една дълга река, която започваше от северозападния и свършваше в югоизточния край на картата.
— Това е реката Ганг, Господарю. Тук, на юг от реката, се намира царство Магадха. Раджагриха трябва да е някъде тук. Всички тези неща не са отбелязани както трябва.
— Искам точна карта на цяла Индия, Кир Спитама.
— Да, Господарю.
Вълнуваше ме мисълта за приключения, но ме ужасяваше необятността на Индия: да пътуваш цели тринадесет месеца само за да се спуснеш по течението на една река.
— Какво друго съобщава този… индиец?
— Съобщава, че навремето дядо му разменил пратеници с Великия цар Кир, и още, че самият той е в тесни връзки с царство Гандхара…
— Моето царство.
— Да, Велики царю.
— Но този Бимб… как му беше името, не признава ли моята власт?
— Целият свят я признава! — Евнухът трепереше неудържимо.
— Но не и той. Това означава, че ще имаме много работа. Той иска да търгува с нас, така ли?
— Да, Велики царю. Споменава желязо. Тиково дърво. Рубини. Маймуни.
— Всичко, което ми е по сърце! — Дарий чукна по картата с показалеца си. Чу се звук, сякаш удари миниатюрен гонг. После взе червената коприна от евнуха и я доближи до лицето си. На стари години Дарий разви силно късогледство. Внимателно отлепи една златна буква от червената коприна. После достави парчето между зъбите си и както правят бижутерите, захапа метала. — Злато — заяви той щастливо. — И то от най-доброто.
Дарий изплю златото на пода и закачливо побутна с крак евнуха.
— Ще изготвиш послание до този Сарибимба. Пиши му, че Великият цар, господар на всички земи, Ахемени-дът и прочие гледа с добро чувство на своя слуга и благоволява да му изпрати като посланик човек близък до сърцето си, Кир Спитама, внук на Зороастър, арийския пророк — подчертай арийски и факта, че сме една раса, разделена само от географското разстояние. Раздяла, която лично аз намирам за непоносима. Не, това последното не го пиши. Не искаме да го плашим. Пиши му, че ще плащаме за желязото със златни монети — ако използуват монети — или в натура, ако не използуват. Направи го както е прието, списък на стоките, които нашите складове предлагат. Ти си индиец, знаеш какво ще им хареса. Откъде си?
— От Кошала, Велики царю. Това е най-древното и славно арийско царство. Намира се на север от Ганг.
— Кой е вашият владетел? Не мога наистина да го нарека цар. Има само един цар на тази земя.
— Ако все още е жив, Господарю, казва се Пасенади, свят и добър човек. Сестра му е жена и върховна царица на Бимбисара в Магадха, а майка му е…
— Спести ми подробностите. Но предай всичко на посланика ми. — Дарий ми се усмихна. Мечтите за крави му придаваха младежки вид. Разрошените посивели коси изглеждаха почти руси, а сините очи блестяха. — Приготви се, Кир Спитама. А ти там долу, трябва да го научиш да говори, както се говори в онзи край на света. Ще пътуваш с моя посланик. — Дарий подритна евнуха за довиждане. — Подготви подобно послание и за онзи там, твоя владетел. Представи посланика ми и прочее. Щом излезе евнухът, Скилакс и Дарий започнаха да обмислят плана на пътуването — моето пътуване.
— Ще тръгнете по пощенския път до Бактра. Това сигурно ще ти е приятно — обърна се Дарий към мен. — Ще видиш стария си дом. Бях там миналата година. Целият е наново построен. — Той проследи една линия на картата. — После можете да минете оттук, покрай река Окс[1] до високите планини. Ще прекосите през този проход, макар че той може и да не съществува. Така е с проходите, когато ти трябват. След това сте в Гандхара, откъдето можете да пътувате разкошно надолу по Инд до… до къде? — Дарий се обърна към Скилакс.
[1] Днешна Амударя, — Б. пр.
— Таксила. От Инд е три дни път до града, където се събират всички пътеки на керваните.
— Пътеки? Няма ли пътища?
— Ако говорим точно, не. Господарю. Но там е равнина и пътеките са добре очертани. От друга страна, джунглите са гъсти. Има много диви зверове, бандити. Ще ни е необходима рота войници. Освен това трябва да прекосим пет реки, преди да стигнем до река Ямуна. После с лодки и салове ще се спуснем до равнината на Ганг, където са шестнадесетте царства.