[1] Намек за Херодот, който е роден в Халикарнас, първоначално дорийска колония в Югозападна Мала Азия, макар „Историята“ да е написана на йонийски диалект. — Б. пр.
Слязохме от кораба в Паталане — голям, но безличен пристанищен град. Беше задушно поради надвисналите дъждовни облаци, от които скоро щеше да се излее пороен дъжд.
Тук трябва да отбележа, че в Индия има три сезона. От ранна пролет до началото на лятото слънцето грее безмилостно и ако ги нямаше големите реки и сложната напоителна система, земята щеше да се превърне в пепел, а хората — да загинат. След това, с идването на лятото, започват да духат летните мусони и една трета от годината вали дъжд. Тогава реките прииждат. След този сезон настъпва съвсем кратка зима. Нижат се чудесни прохладни дни. Небето е ослепително синьо, а цветята никнат в такова изобилие, че в сравнение с тях розовите градини в Екбатана изглеждат мизерни.
Едва бях стъпил на пристанището в Паталане, когато един мощен порив на вятъра силно удари нашата триера в кея и изгубихме два коня, които паднаха в реката. После небето се разцепи на две и се изля пороен топъл дъжд. Бяхме мокри до кости, когато ни посрещна царският съгледвач.
— Сатрапът е в Таксила — каза той. — Поднася извиненията си.
После ни ескортираха до правителствения дворец — порутена сграда със съвсем разнебитен покрив. За пръв път ми се случваше да съм мокър и едновременно с това да ми е горещо. Това неприятно усещане е характерно за дъждовния сезон в този край на света.
На другия ден се разделихме със Скилакс. Той продължи нагоре по реката към Таксила, а аз започнах пътешествието си по суша към царствата Кошала и Магадха. Горях от желание да тръгна на път. Радвах се, че съм самостоятелен. Бях безстрашен. Бях глупав. Бях млад. Демокрит мисли, че трябва да разменя местата на глупав и млад. Тъй като първото е причина за второто. Би било много нелюбезно от моя страна да направя подобна връзка. Както и да е, царският съгледвач уреди да ми бъдат доставени камили, провизии, водачи. А пък Кара-ка знаеше горе-долу пътя.
Тръгнахме в североизточна посока към Матхура, град на река Ямуна. Ганг е на сто мили източно от Ямуна. Двете реки текат успоредно от север на юг, докато стигнат до центъра на така наречената Гангска равнина. После Ганг прави остър завой на изток и точно в тази част, където реката тече от запад на изток, се намират царствата, републиките и важните градове на днешна Индия.
Когато тръгнах на път в пороен дъжд, а Карака ме следваше неотлъчно, имах чувството, че съм почти равен на Великия цар. Свитата ми се състоеше от триста души и пет конкубини. Нямаше евнуси. В Суза Карака ме бе предупредил, че индийците изпитват толкова силно отвращение към кастрирането, че не посягат дори на животните. Поради тази ексцентричност индийските хареми се пазят от много стари мъже и жени. На пръв поглед това изглежда неуместно, но енергичните стари хора и от двата пола обикновено са бдителни и неподкупни. В края на краищата пред тях няма бъдеще, за което да кроят планове — за разлика от нашите амбициозни евнуси.
С Карака и личната ми стража пътувахме на коне. Останалите се придвижваха на камили или вървяха по прашната пътека, която дъждовете бяха превърнали в нещо като корито, покрито с жълтеникава кал. Движехме се бавно, в бойна готовност. Но въпреки че Индия е изтерзана от банди крадци, по време на мусоните те обикновено си стоят у дома. Всъщност в такова време на път би тръгнал само един много неосведомен и ентусиазиран посланик.
На границите ни спираха въоръжени войници, а това се случваше най-малко веднъж дневно. Тази част на Индия е пълна с многобройни княжества, а всяко княжество е разделено на няколко полуавтономни държави, чиито основни доходи идват от налаганите на керваните данъци. Като посланик на Великия цар аз бях освободен от тези данъци. Независимо от това винаги настоявах да плащам по нещо. В резултат често ни даваха почетна стража, която ни придружаваше до следващата граница. Вероятно крадците се страхуваха от тези ескорти.
Само силен цар може да осигури безопасността на пътниците в държавата си, а по онова време в цяла Индия имаше само един-единствен силен цар. Това бе Бимби-сара, към чийто дворец в Магадха бях акредитиран. Макар Кошала — царството на Пасенади — да бе по-старо и по-богато, за пътника то бе опасно място.