Скоро се научих да говоря истинския арийски език на господарите, без кой знае каква помощ от страна на Карака. С учудване разбрах, че персите и индоарийците използуват една и съща дума за общата арийска родина, от която произхождат и дорийските, и йонийските гърци. Тази родина се намира някъде в северната част на света, затова северната звезда е свещена за всички арийци. Откровено казано, винаги ми е било трудно да повярвам, че сме близки роднини с тези руси, свирепи скотовъдни племена, които и до днес нападат дребните тъмнокожи хора от Юга, за да грабят и опожаряват градовете им — както направиха тураните в Бактра.
Преди хиляди години, по отдавна забравени причини, някои арийски племена решили да не разрушават южните градове, а да се заселят в тях. Когато това се случило в Мидия и в Атика, и в Магадха, арийските племена се цивилизовали под влияние на хората, които поробили. Освен това, макар че съществували най-различни форми на табу, те се женели помежду си. При това положение и най-големите диваци се превръщат в цивилизовани хора — като онези, които са покорили. Подобно нещо се наблюдава и днес, когато границите на Персия непрекъснато страдат от набезите на дивите племена от степите. В наши дни тези племена представляват онова, което сме били някога ние, а се стремят да станат това, което сме сега — да се цивилизоват.
Между другото Кир много добре съзнавал, че съществува опасност неговите персийски планинци да заприличат на покорените от тях изнежени чернокожи хора. Като предпазна мярка настоял всички млади перси да бъдат подложени на напрегнато военно обучение. Целта била никога да не забравяме арийския си произход. Но когато стигна до тъжното заключение, че персите вече не се различават от народите, които управляват, Ксеркс отмени голяма част от дисциплините в образователната система на Кир. Казах му, че според мен това е неправилно. Но Ахеменидът бе той.
Убеден съм, че макар това да се е случило много преди царуването на Кир, арийците са се установили в Северна Индия по времето, когато и прадедите на индийците и на персите са пристигнали в днешна Персия. Но докато арийските перси се заселили в планините, арийските ми-дийци възприели арийската и еламитската цивилизация. С течение на времето мидийците били дотолкова асимили-рани от завладените древни тъмнокожи раси, че през царуването на Кир арийският владетел на Мидия по нищо не се различавал от някой асирийски или еламитски цар. Благодарение на една географска случайност персите успели да запазят свирепия си арийски дух чак докато Кир станал световен монарх, както се изразяват в Индия.
От друга страна, за разлика от мидийците близо четиридесет поколения индоарийци успели да се запазят, без да бъдат асимилирани от нагите, дравидите и харапите. Те се гордеят с бялата си кожа, с правите си носове и светлите си очи. Освен това много прозорливо са се разделили на четири касти. Първата е кастата на жреците, наречени брахмани — същества, много подобни на нашите маги; втората е кастата на воините; третата — на търговците; четвъртата — на селяните и занаятчиите. Трябва да споменем и народите, населявали първоначално тази земя. Те са тъмнокожи, мрачни хора — като Караха. Милиони от тях все още живеят на север и неохотно служат на чуждите си господари.
На теория четирите индоарийски касти не могат да се женят помежду си, а смесените бракове с неарийското население са абсолютно забранени. Независимо от това през хилядолетието, изтекло от арийското нашествие в Индия, цветът на лицето и очите им е станал значително по-тъмен от този на арийските им братовчеди. Индоарий-ците твърдят, и то съвсем сериозно, че това потъмняване се дължи на силното слънце през сухия сезон. Никога не им противореча.
Тъкмо се канех да се оттегля в шатрата си за през нощта, когато на прага на хамбара се появи висок гол човек. За миг остана неподвижен, като примигваше срещу светлината. Косата му стигаше почти до петите. Ноктите на ръцете и краката му бяха дълги и завити като папа-галски човки — помислих си, че сигурно се чупят, щом стигнат определена дължина. Човекът носеше метла. Когато очите му привикнаха към светлината, бавно тръгна към мен, като метеше пода пред себе си.
Онези от свитата ми, които още не бяха заспали, го гледаха също така стъписани като мен.. Накрая един от стражата извади меча си, но аз му направих знак да не закача човека.
— Какво, по дяволите, значи това? — попитах Ка-рака.
— Някакъв светец. Може да е джайнист[1]. Може и да е луд. Или и двете.
[1] Джайнизмът е индийско религиозно-философско учение, зародило се вероятно през VI в. пр.н.е. Джайнистите вярват, че светът е вечен и се състои от живи и неживи субстанции. Най-висш принцип за тях е да не се убиват живи същества. За основател на джайнизма се смята Махавира Джина. Привържениците на едната от двете основни секти — Дигамбара — в началото са ходели съвсем голи, В Индия днес има милион и половина джайнисти, — Б. пр.