— Не казвам това. Казвам, че не беше достатъчна, за да докаже, че той е Пясъчния човек. Ние проучихме Даниъл, но така и не открихме нещо повече. Ако бяхме открили още факти, е, тогава щях да я посъветвам да отиде в полицията.
— Тя казвала ли ви е когато и да било за кървавите петна по ръкава на блузата ѝ?
Това беше повратна точка в показанията му. Уайт искаше да използва Пелтие, за да обрисува Кари като лъжкиня.
— Не, не ми е казвала.
— Казала ви е, че притежава сребърните обици във форма на роза, принадлежали на Маргарет Шарп, и пръстените на Пени Джоунс и Сузана Ейбрамс. Споменавала ли е някога брошката камео, взета от Лилиан Паркър? Защото това бижу така и не е открито.
— Не, не ми е споменавала такова нещо.
— А споменавала ли е когато и да било, че съпругът ѝ е подарил черната перлена огърлица, открадната от Стейси Нилсен?
— Мисля, че това бижу беше открито в дрешника ѝ, но не, никога не ми е споменавала за него.
— Господин Пелтие, ясно ли ви е сега защо Кари Милър е дошла при вас и ви е дала тези дневници?
— Не разбирам какво искате да кажете?
— Вие и дневниците сте нейното алиби. Тя вече е знаела, че и двамата със съпруга ѝ в един момент ще бъдат заловени, и е искала да представи една актуализирана картина как е подозирала съпруга си, може би дори е вярвала, че е убиец, но така и не е събрала категорични доказателства. Опитвала се е да фалшифицира историята, за да прикрие съучастието си в престъпленията на съпруга си, нали за това всъщност става дума тук?
Пелтие прочисти гърлото си и посегна към чашата с вода. Отпи глътка, за да се овладее, преди да продължи нататък, което винаги беше лош знак. Сякаш търсеше отговор, който е изгоден за него, а не казваше истината.
— Мога единствено да обясня пред съда какво ми е казвала Кари Милър, а нейните дневници отразяват правдиво нашите разговори. Тя просто подозираше съпруга си, нямаше доказателства и нито за момент не беше убедена, че той е Пясъчния човек.
— И все пак ви е спестила важна информация, доказваща участието ѝ в убийствата?
Станах да направя възражение.
— Господин съдия, господин Уайт подлага на кръстосан разпит собствения си свидетел…
— Това беше последният ми въпрос, господин съдия.
— Добре, задайте го. Но го преформулирайте.
— Господин Пелтие — започна Уайт, — премълчала ли е пред вас Кари Милър информация, която доказва участието ѝ в убийството на Стейси и Тобаяс Нилсен?
— Не ми каза за кървавите петна, нито за черната перлена огърлица. Освен това никога не е споменавала той да ѝ е подарявал брошка, но трябва да разберете, че тя е получавала много подаръци, а полицията никога не е твърдяла, че са взети от жертвите на Пясъчния човек, след като той беше идентифициран. От това, че е получила някакви бижута, изобщо не следва, че е съучастничка в престъпленията на съпруга си.
Уайт кимна, после се върна с наперена поклащаща се походка до масата на обвинението и седна.
— Нямам повече въпроси.
В някои съдебни дела има моменти, които са повратни точки. Когато всичко се променя и тръгва в определена посока. Ние бяхме стигнали именно до такъв момент.
Станах и се доближих до Пелтие. Раменете му се бяха попрегърбили, той отново отпи от чашата с вода пред себе си. За Ото трудното беше минало. Сега щях да му вдигам лесни топки, а той — да се опита да поправи част от вредите, които бе причинил на Кари. Видях, че започва да се отпуска. Чувстваше се в безопасност.
— Господин Пелтие, казахте, че Кари Милър никога не е била убедена, че съпругът ѝ е Пясъчния човек, нали така?
— Точно така — отвърна той.
Аз се спрях, отново огледах съдебните заседатели. Повечето бяха нащрек и следяха показанията му. Други изглеждаха някак разсеяни — зяпаха Кари Милър. През следващите няколко секунди щях да привлека и да задържа вниманието им.
— Господин Пелтие, ще ви напомня вашите професионални ангажименти като юрист и служител на закона, както и клетвата, която току-що положихте, да казвате истината, и с оглед на това ще ви попитам отново: преди ФБР да идентифицира Даниъл Милър като Пясъчния човек, знаела ли е Кари Милър, че съпругът ѝ действително е въпросният убиец?
— Не, не знаеше.
Заседателите очакваха този отговор. Но не и следващия ми въпрос.
— Господин Пелтие, това е лъжа, нали?
Въздухът в съдебната зала внезапно се сгъсти и натежа.
— Моля? Не ви разбирам — каза той.
— Ами много е просто. Кари Милър е знаела, че съпругът ѝ е Пясъчния човек, преди ФБР да го установи, и е прикривала този факт. Нима не е било точно така?