„Дръпни се от пътя ми“, каза тя.
Седмици наред бях полудявала тихо. Бях се страхувала да съм близо до съпруга си. Питах се отново и отново защо е избрал тъкмо мен, а после отива да убива невинни хора. С часове си мислех за това и после си казвах, че съм глупачка — Даниъл беше добър човек. Бях напълно объркана. Съмнявах се в съпруга си и в собствения си здрав разум.
А сега тя искаше да се махна от „нейния“ път?!
Преди да разбера какво става, ръката ми замахна и я зашлеви по бузата. Бях напълно обезумяла и отново я ударих. Този път по устата.
Даниъл ми кресна да я оставя на мира.
Изведнъж се уплаших ужасно. Бях като отвързана лодка, носена от течението. Светът около мен се разлюля. Съзнанието ми се разпадаше. Онова, което ме бе принудил да изживея, изведнъж ме удари в лицето и аз заплаках. Избягах от апартамента. Ото каза нещо на жената. Не чух какво, но ми се стори, че чух име. После хукна да ме догони. Седнах в колата си и просто си тръгнах. Той ми звъня седем пъти, но аз не отговарях. Нужно ми беше време да помисля. Да възвърна разсъдъка си. Не знам колко време съм шофирала напосоки, но беше тъмно, когато отбих до бордюра и му се обадих.
Чувствах се толкова глупаво.
Той ми каза да не изпитвам вина, нормално било да се разгневя.
Господи, чувствах се толкова ужасно, че ударих онази жена. Аз не съм човек, склонен към насилие. Никога не бях удряла когото и да било през живота си. Самата мисъл за това ме караше да се чувствам още по-зле.
Ото бил сигурен, че тя ще разбере. Но не го формулира точно така. Някак си сдъвка думите и останах с впечатление, че се готви да спомене името ѝ, после се усети и се спря, преди да е казал твърде много.
Той я познаваше. Или я беше разпознал. Сигурна бях.
Имаше поне едно нещо, което можех да направя, за да се почувствам по-добре. Можех да ѝ се извиня. Даниъл беше виновен, че я ударих. Да, тя спеше със съпруга ми, но той ме беше принудил да изживея истински ад. Тя не беше виновна. Категорично не. Сигурна бях, че лъже и нея.
Помолих настойчиво Ото да ми каже коя е тя.
Отначало той не отговори. После си призна, че наистина я познава.
След още няколко минути ми беше разправил всичко, което ми беше нужно да знам.
Даде ми адреса на Стейси Нилсен. Беше на петнайсет минути от мястото, където се намирах. Аз минах с колата си по улицата ѝ, паркирах и застанах пред дома ѝ. Исках да говоря с нея. Да ѝ кажа, че съжалявам за станалото, а предполагам, и да чуя нейното извинение. Тя ме беше наранила умишлено. И двете не заслужавахме мъж като Даниъл. Исках да ѝ кажа, че сме нахлули в онзи апартамент, за да я спасим, защото сме си мислели, че ще ѝ причини болка. А не за да ѝ искаме сметка.
Стоях на улицата. Къщата ѝ беше пред мен, когато някой ме заговори. Попита ме какво, по дяволите, правя там. Обърнах се и видях Даниъл да спира до мен. Каза ми, че тъкмо докарал Стейси, когато видял колата ми да влиза в улицата.
Не беше за вярване, но той започна да упреква мен. Държеше да знае какво, по дяволите, правя там? Наистина ли възнамерявам да поискам сметка на Стейси за връзката им пред семейството ѝ?!
Семейството ѝ.
Продължих бавно напред. Той ме следваше в крачка. Надникнах през прозореца на дневната им. Две малки дечица се бяха сгушили до нея на канапето. Съпругът ѝ седеше в голямо кресло в ъгъла и всички гледаха телевизия. Стейси Нилсен приличаше на майка на годината, заобиколена от цялото си семейство.
Обърнах се и тръгнах към колата.
Даниъл каза, че трябва да говори с мен. Да ми обясни всичко. Аз бях решила, че няма повече да понасям лъжите му, и му го казах. Не исках да говоря с него. Не исках да го виждам повече.
Не исках и да се караме на улицата. Видях да поглежда нагоре към осветените прозорци. Това отвлече достатъчно вниманието му, за да се отдалеча на известно разстояние от него. Стигнах до колата си, седнах зад волана и заключих вратите, когато го видях да се приближава до прозореца ми.
Изглеждаше променен. Лицето му беше различно.
В него тлееше гняв.
Натиснах газта и се прибрах у дома.
Къщата ми се стори празна и студена. Враждебно място, на което не можех да разчитам. Вече не я усещах като свой дом. Съблякох се в банята и тъкмо щях да пусна блузата си в коша за пране, когато забелязах кръвта на ръкава.
Господи, бях разцепила устната ѝ, когато замахнах срещу нея в онзи апартамент.