Тъжно е да умреш на такова място.
— Така и не намериха брошката камео на Лилиан — каза Лейк. — Майка ѝ открила липсата ѝ и известила полицията. Била наследство на Лилиан от баба ѝ. Останалите семейства на жертвите ще си получат бижутата след приключване на процеса. Тази брошка означава толкова много за майка ѝ, а не могат да я открият.
— Прочетох показанията ѝ. Сигурно още е у Даниъл Милър, скрита някъде.
Блох си беше взела айпада от колата. Включи го и отвори компресирана папка с документи. Денис бе сканирала цялата преписка по случая „Даниъл Милър“ и я бе съхранила в компютрите на кантората. Всички веществени доказателства, всяка хартийка — всичко това бе индексирано така, че да се открива за секунди. Блох чукна два пъти с пръст върху папката „Лилиан Паркър“ и на екрана се появиха всички свидетелски показания и снимки от местопрестъплението. Лилиан бе открита в контейнер за смет в горещата нощ на 3 юни предишната година. По джинси и тениска. Беше я оставил като всички други — обезобразена, с пясък, насипан в раните, устата и очните орбити.
Нито един от обитателите на апартаментите от двете страни на пасажа не беше чул нищо. Няколко души бяха казали, че заради жегата оставили прозорците си отворени и макар да се оплакваха от вонята и проклетите котки, в крайна сметка бяха предпочели мяукането пред задуха вкъщи.
Лейк се спря при контейнерите, подредени в редица от лявата страна, малко преди завоя на пасажа. Хвърли поглед назад към улицата, после се наведе и се взря в земята. Изправи се и отново се огледа наоколо. Към пасажа водеха два аварийни изхода от съседните сгради, по един от всяка. И двата бяха с метални врати, които се отваряха само отвътре; никой не можеше да влезе отвън.
— Алармата при аварийния изход на сградата на Лилиан е била изправна — каза той.
Блох кимна и вдигна глава. Долният сегмент на противопожарната стълба беше прибран нагоре и заключен на около три метра над земята. За да бъде свалена от етажа, на който живееше, Лилиан би трябвало да мине покрай двайсет и един прозореца — по три на всеки етаж. Някои от които са били отворени през онази нощ. Струваше ѝ се малко вероятно който и да било да е успял да слезе по противопожарната стълба, без да бъде забелязан, независимо в кой час на нощта.
— Как я е вкарал в пасажа? — попита Блох.
Лейк кимна и каза:
— Много уместен въпрос. Аварийните изходи не са отваряни, понеже не се е задействала аларма, нито пък е свалена по стълбата. В този пасаж не може да се вкара пикап заради контейнерите, така че той не я е отвлякъл някъде другаде, за да премести после трупа тук. Да е дошла в пасажа откъм улицата?
— Само така е станало — кимна Блох.
— Този тип поема рискове, но пресметнати. Няма да сграбчи жена на оживена улица в Манхатън и да я завлече в някакъв пасаж, в това просто няма логика. Все някой щеше да ги види или чуе.
В метода си на действие и в техниката на изпълнение на престъпленията си Пясъчния човек се придържаше към две ясно различими схеми. В началото жертвите бяха откривани на плажа в Кони Айланд, полузаровени в пясъка. След четвъртата жертва по цялата плажна ивица бяха разположени денонощни полицейски патрули, което го бе принудило да промени схемата. Бе започнал да напада жертвите си в домовете им. С изключение на тази тук.
— Да се качим горе — каза Лейк.
Домоуправителят на сградата не приличаше по нищо на онези, които Блох бе срещала преди. Казваше се Ричард, беше спретнато облечен, не вонеше, цепката на задника му не се подаваше над панталона, като се наведеше, освен това беше учтив и готов да съдейства, когато Блох му обясни, че са дошли, за да подпомагат ФБР в разследването им. Блох си помисли, че Ричард едва ли ще издържи дълго на тази позиция.
Той ги отведе с асансьора до седмия етаж, извади връзка ключове и се залови за работа върху ключалките на апартамента на Лилиан. Бяха поне четири и се отключваха с четири различни ключа. Отне му близо минута, за да отвори вратата. В долната ѝ част имаше вратичка за котка, но беше твърде малка, за да се проникне през нея.
— И така, имате ли представа кога мога да изнеса мебелите и да пусна нов наемател? — попита домоуправителят.
— Не би трябвало да отнеме много време. Бюрото се отнася с разбиране към твоя бизнес, Ричард — каза Лейк. — Благодарим ти за съдействието.