— Господин Флин, ще стигна и до вас след минута. Господин Уайт, разбирам, че имате искане до съда.
Дрю Уайт беше един от прочутите прокурори в града. Както и един от най-големите мръсници. Той скочи на крака и закопча сакото си. Никога не съдя за хората по външния им вид. Изправен, Уайт беше под метър и шейсет. Никой не смееше да спомене, поне пред него, обувките с петсантиметрови токове, които носеше. Защитниците по наказателни дела и повечето жени, с които работеше, чакаха с нетърпение края на работния ден, за да се съберат в някой бар и да му се подиграват. Имаше репутация на усърден наставник на младите прокурори, но само от женски пол. Чувал бях, че в прокуратурата тихомълком са съкратили не по-малко от пет прокурорки, имали дързостта да се оплачат, че са станали жертва на сексуален тормоз от страна на Уайт. Това бяха само слухове, но Кейт си бе поставила за задача да издири тези жени. Да съди фирми и институции за сексуален тормоз беше истинската ѝ страст и тя беше дяволски добра в това. Слуховете включваха и опит за изнасилване на коледно парти в прокуратурата. Бил сложил опиат в питието на млада прокурорка шест месеца след назначението ѝ. Две секретарки, които го забелязали, че се опитва да си тръгне с нея, я измъкнали от таксито му, преди да я е отвел някъде насаме. Коридорната мълва гласеше, че имало и по-тежки случаи, и само мистериозното изчезване на един комплект за установяване на изнасилване спасило задника му от наказателно дело.
Преди да заговори, Уайт се извърна и ни изгледа — мен, Хари и Кейт — като внимаваше съдията да не види лицето му.
Погледът му се задържа най-дълго върху Кейт. Усмихна ѝ се. Само за миг, но усмивката му в никакъв случай не беше дружелюбна. Така се усмихва пиян човек на чийзбургер в четири часа сутринта — заканва се да го изяде. После Уайт се обърна към съдията и започна да представя екипа си.
— Еха! — възкликна Кейт. — Това някаква нова прокурорска тактика ли е? Да накараш опонента си да повърне.
— Така ли флиртуват днешните млади мъже? — каза Хари. — За момент си помислих, че е получил инсулт.
— Господин съдия — започна Уайт, — в моята служба има постъпили сведения, че Кари Милър е нарушила мярката си за неотклонение. Както знаете, тя е под домашен арест. В момента не е в къщата си. Молим съдът да промени мярката за неотклонение.
— Вярно ли е това, господин Флин? — попита съдия Стоукър.
Ставайки, за да отговоря на въпроса, мислено си припомних няколкото правила, които не желаех да нарушавам. Едното от тях беше да не лъжа съдия в лицето. Или поне да не го правя така, че да ме хване.
— Моята колежка Кейт Брукс и консултантът на кантората ми Хари Форд не успяха да я открият в имота ѝ тази сутрин. Бих желал да разбера откъде прокуратурата знае за това. Ние тъкмо се опитвахме да я открием, когато ни повикаха по телефона за изслушването.
— Това не ви засяга, господин Флин. Мисля, че в случая не ми е оставен избор. Отменям мярката за неотклонение и издавам заповед за арест на вашата клиентка. Някакви други искания от ваша страна, господин Уайт?
— Да, господин съдия, бих желал да закрием това изслушване и след час да се съберем отново за изслушване по „Паркър“.
— Приема се — каза съдия Стоукър, после се надигна от масата си и изчезна в личния си кабинет, преди да бях отворил устата си за възражение.
По дяволите. Изслушване по „Паркър“. Обърнах се към Хари — лицето му беше помръкнало. Кейт клатеше глава. Усещах, че цялата тежест на това дело ще се стовари върху мен. Допреди двайсет и четири часа бяхме имали и защитна стратегия, и клиентка. Сега ситуацията все повече замирисваше на кауза пердута.
Изслушване по „Паркър“ — позоваване на делото „Народът срещу Паркър“ — се свиква, за да се реши дали обвиняемият може да бъде съден в негово отсъствие. Със или без Кари Милър, те щяха да се опитат да претупат делото.
Докато висяхме час и петнайсет минути в коридора на съда, направихме повече от трийсет опита да се свържем с мобилния и домашния телефон на Кари Милър. Кейт се бе обадила на Пелтие и той ни предостави списък на всичките ѝ приятели, но малцината, които си вдигнаха телефона, казаха, че не са я виждали или чували, като доста категорично заявиха, че не желаят никога повече да я виждат или чуват. Откакто се бе разбрало, че Кари е омъжена за Пясъчния човек, никой не искаше да я знае и дори да си признае, че я е срещал. Тя беше изтрила всичките си профили в социалните мрежи, за да се защити срещу оскърбленията и тормоза, но не бе очаквала приятелите ѝ да спрат да ѝ вдигат телефона, дори шаферката ѝ, с която се познаваха от трийсет години.