Аз се облегнах с гръб на една хладна мраморна колона и отпуснах главата си назад, докато се опря в камъка. Студенината му не успокои топката от нерви в тила ми. Главоболието ми се усили, когато видях Уайт да се задава с решителна крачка по коридора, следван от Бил Сунг и половин дузина прокурори, никой от които не беше над метър и осемдесет, но сред тях Уайт изглеждаше още по-дребен, докато наперено ги водеше нанякъде. Приличаше на дете талисман на спортно шествие. Кейт беше седнала на една от чамовите пейки, наредени по протежение на стената, и когато Уайт мина покрай нея, видях отново същия поглед. Не беше точно демонстративен, но не беше и дискретен. Кейт направи гримаса. Отидох да седна при нея и Уайт се приближи към нас.
— Готови ли сте да ви наритам задниците, драги мои? — подметна той.
Кейт го изгледа в упор и каза:
— Братовчедът на баща ми Албърт беше малко по-нисък от теб. Имаше съпруга, осем деца и въртеше бакалница в Еджуотър, Ню Джърси. Никой не влизаше в магазина му, без да си отнесе достатъчно храна вкъщи. Независимо дали имаше в джоба си петдесет долара или пет цента. Той никога не оставяше човек да гладува. Когато почина, погребалното му шествие беше дълго километър и половина. Беше точно метър и петдесет на ръст, но великан. Докато ти, Уайт, си едно дребно човече.
— Майната ви и на двамата. А когато молбата ми бъде удовлетворена, можете да смятате това дело за приключено. Приятен ден.
Той се обърна и влезе в съдебната зала. Аз останах отвън с ужасното чувство, че е прав. Доказателствата срещу Кари бяха железни и всеки, който не я познаваше и не беше разговарял с нея, безусловно би я признал за виновна. Дори и при разговор не бих я нарекъл кой знае колко убедителна. Не разполагаше с истински аргументи, с които да разбие на пух и прах тезите на обвинението; просто който я чуеше, инстинктивно разбираше, че говори истината. Трудно е да се каже другояче. Без нейните показания това дело нямаше как да бъде спечелено.
Изслушването по „Паркър“ не е нещо кой знае колко сложно. Съдията трябва да се убеди, че са налице две обстоятелства: че обвиняемият се е отлъчил по собствена воля и че е бил предупреден за възможността делото да се води в негово отсъствие.
За целта Уайт бе призовал трима свидетели. Бил Сунг потвърди пред съдията, че е отишъл в дома на Кари Милър в Олд Уестбъри и не я е намерил, което било нарушение на мярката ѝ за неотклонение. След него една помощник областна прокурорка на име Сандра Колинс даде показания, че се е свързала с всички болници и психиатрии в Манхатън, както и с тези по местоживеене на Кари Милър, освен това проверила и в Централния полицейски регистър и доколкото можела да прецени, тя не била приемана като пациентка, нито била арестувана. Колинс отговаряше кратко и делово, но сякаш се гърчеше на стола си, докато Уайт я оглеждаше, особено когато погледът му се спираше на краката ѝ.
Зададох на Колинс и Сунг два едни и същи въпроса и получих идентични отговори.
— Съпругът на Кари Милър е издирван от нюйоркската полиция и ФБР за множество убийства, нали така?
И двамата казаха „да“.
— Възможно е Кари Милър да е била отвлечена от съпруга си, нали?
И двамата се съгласиха.
Това беше най-доброто, което можах да направя.
— Изслушах показанията — започна съдия Стоукър — и бих помолил да се запише в протокола за целите на писменото ми становище, че лично съм отправил към обвиняемата предупреждение за последиците от неспазване на мярката за неотклонение. Тя е предупредена и потвърди, че разбира, че делото ще продължи в нейно отсъствие, ако се отлъчи. В този смисъл аз съм убеден, че тя се е отлъчила по собствено желание…
— Господин съдия… — обадих се аз, но той ме прекъсна:
— Не, господин Флин. Няма никакви данни, че клиентката ви е отвлечена. Аз съм възприел подход, основан на доказателства. Делото продължава в нейно отсъствие. Закривам заседанието.
Уайт отново обърна лице към нас. Без облизване на устни. Без ехидни забележки. Без закачливи погледи. Просто се усмихна самодоволно и излезе от съдебната зала.
Хари въздъхна и каза:
— Единственият ни шанс в това дело беше Кари да даде показания. Ако беше разказала историята си пред съдебните заседатели така, както я разказа на нас, те щяха да ѝ повярват. Без нея защитата отива на кино.