Погледнах към Кейт, която тъпчеше книжата, айпада и писалката в кожената си чанта. Устните ѝ бяха стиснати гневно, вещите ѝ се удряха глухо в дъното на чантата.
— Блох ни е нужна — заяви тя. — Трябва да издири Кари Милър и да я домъкне в съда.
Тримата излязохме от съдебната зала. Отвън ме чакаше Бил Сунг.
— Еди, може ли да поговорим насаме?
Кимнах и двамата се отдалечихме към един тих ъгъл на фоайето до закрит с решетки прозорец. Стъклото беше придобило тютюнева патина от саждите и мръсотията на града. Огледах се — навсякъде се виждаха групички адвокати с клиентите им, седнали или прави, разговарящи помежду си с чаши блудкаво кафе в ръце, изчакващи да бъдат извикани в съдебна зала. Трудно бе да се каже кой е адвокатът и кой — бандитът. Помислих си, че прозорците може би са мръсни от вътрешната страна — по тези коридори се разхождаха всякакви боклуци.
— Обадиха ми се от охраната пред сградата на Тереза Васкес. След убийството на Честър Морис сме поставили засилена охрана на всички свидетели. Блох е била видяна да влиза в апартамента на Лилиан заедно с Гейбриъл Лейк. Двамата с теб нямаме какво да делим, затова те предупреждавам приятелски: с Лейк можете да си навлечете само неприятности.
— Защо?
— Послушай ме.
— Но ти му вярваше достатъчно, за да го привлечеш към разследването, както искаше Дилейни. Какво лошо има, ако Блох работи с него?
Сунг сбърчи вежди — не ядосано, а объркано.
— Дилейни искаше Лейк да работи с нея. Отказах ѝ. Убийството ѝ не променя нещата. Миналата година той ме молеше да го наема като консултант, но аз казах „не“.
— Но той ни спомена, че работел…
Не довърших изречението си. Изведнъж ми просветна. Лейк ни беше излъгал. Той си имаше своя мисия.
— Не можеш да му имаш доверие, Еди. Освен това е опасен.
— И Блох не е безобидна.
— Не мога да говоря повече. Информацията е засекретена. Ще ти кажа само това: навремето Лейк разби врата, през която не му беше работата да влиза. Нахлу в нелегална фабрика за дрога съвсем сам, без подкрепление. В нея имало четири милиона в брой и двайсет и два килограма хероин, при това добре охранявани. От десетима мъже, трима от които бивши военни. Разследването заключи, че е било самозащита. Инцидентът се разчу. Този тип се оказа някакво суперченге. Герой. После Бюрото тихомълком го пенсионира по здравословни причини, защото имало и друга страна на историята. Нещата явно били започнали като самозащита, но не завършили по този начин. В един момент Лейк имал възможност да се измъкне. Но останал и очистил всичките тези мъже, въпреки че бил тежко ранен. Последния с два куршума в гърдите. После презаредил и изпразнил пълнителя в лицето му. Екзекутирал го. Той е убиец, Еди. Не искам да се доближава до хората ми и те съветвам да го държиш далече от своите.
Спомних си притеснения мъж, с когото закусвахме. Почукваше с пръсти по масата, докато говореше, и не можеше да си поръча дори мъфин. Реших да кажа на Блох за всеки случай, но впечатленията ми от Лейк някак не се връзваха с описанието на Бил. Благодарих му, той не беше длъжен да ми казва каквото и да било, но реших да си съставя собствено мнение за Лейк и да оставя Блох да направи същото.
Огледах се за Уайт. Исках да говоря с него за подслушвателното устройство, включено към телефона на Пелтие. Да го предупредя, че няма да оставя да му се размине. Подслушването на адвокат по наказателно дело беше простъпка, слагаща край на кариерата на прокурора, дори да бе извършено със заповед, издадена от някой сговорчив съдия. Това беше най-долното нещо, за което някога бях чувал. Ако се разбереше, Уайт нямаше да си намери работа и като чистач в адвокатска кантора.
Тримата с Хари и Кейт излязохме навън сред гмеж от репортери. Всички се бяха скупчили около Уайт като сини акули, разкъсващи мъртъв тюлен. Уайт се извърна, помаха им и се качи в чакащата до бордюра кола.
Първа до нас се добра млада репортерка в черен раиран костюм и с очила, дебели като дъната на бутилки от кока-кола. Завря диктофон в лицето ми, но не прецени движението си и ме удари по устата, докато питаше:
— Смятате ли, че Кари Милър е избягала заедно със съпруга си? О, боже, толкова съжалявам…
— Няма проблем — казах аз и докоснах устните си. Нямаше ли кръв, нямаше проблем. Преди останалите журналисти да я бяха настигнали, аз я попитах: — Как се казвате? Кой ви е номерът?
— Бети Кларк от „Сентинел“ — отвърна тя и ми подаде визитка.
— В момента не мога да направя изявление, но ще държим връзка. Ако се договорим, ще ви дам ексклузивно интервю, когато всичко това приключи.