— Мляко и „Орео“ — отвърна Блох и по лицата им се разляха широки усмивки при спомена за дъждовните неделни следобеди, които бяха прекарвали заедно, загърнати с одеяла на пода в дневната у Кейт, с чаши студено мляко в ръце и чинии шоколадови бисквити в скута.
След два часа, малко преди полунощ, Блох си тръгна и Кейт се залови да оглажда за последен път встъпителната си пледоария. Целта ѝ беше да насочи в друга посока гнева на съдебните заседатели. Да им обясни как всички доказателства сочат, че Кари е просто поредната жертва на Пясъчния човек — нищо повече от това. Искаше те да знаят, че клиентката ѝ е страдала и продължава да страда. Беше убедителен аргумент, но трябваше да се представи навреме.
След като нанесе някои бележки по текста с любимите си японски цветни химикалки, Кейт си изми зъбите, облече си памучна нощница и си легна. Заспа бързо.
Събуди се внезапно няколко часа по-късно. Алекса беше пуснала песен. Отначало, още сънена и на тъмно, тя не знаеше какво става. Изправи се в седнало положение, объркана и стресната, докато сънят се съпротивляваше на действителността.
Песента беше стара. Отначало ѝ заприлича на музика от филм на Дисни. Оркестъра пресъздаваше звука на вълшебен водопад.
И тогава чу партията на ударните инструменти. Звучаха като звънчета или като ксилофон, после към тях се добави хармония от мъжки гласове:
Пясъчно човече, слабичко приспи ме…
Тя замръзна. Ледена тръпка премина по цялото ѝ тяло.
И тогава нещо тъмно, някаква сянка я сграбчи и една ръка покри устата ѝ. Усети как я затиска голяма тежест и нечий горещ дъх опари шията ѝ малко преди иглата да се забие там. Миризма на кожени ръкавици изпълни ноздрите ѝ, докато се мъчеше да диша.
Опита се да се извърне настрана, да оттласне нападателя, да се съпротивлява. Но крайниците ѝ бяха странно отмалели и сякаш тежаха по сто килограма. Едва ги повдигаше. Клепачите ѝ също натежаха и тогава стаята започна да се движи. Струваше ѝ се, че потъва в леглото като в бездна и никога няма да може да изпълзи обратно навън.
Той ѝ говореше. Гласът му звучеше някъде много отдалече.
— Имаш хубави очи. Мисля да си ги запазя.
Усети как ръцете му я повдигнаха, после я поставиха върху нещо. Беше черно и миришеше на гума. Шумът я обгърна като паника, но същевременно толкова ѝ се спеше, че не можеше да помръдне. Шумът идваше от голям металически цип.
Докато ципът се затваряше, тя с ужас осъзна, че се намира в чувал за трупове.
Тогава очите ѝ се затвориха и я обгърна мрак, по-плътен от най-черната нощ.
26. Еди
Осем и трийсет сутринта не беше обичайното ми време да съм станал и пристигнал в кантората, а и предишната вечер не се бях наспал добре. Съзнанието ми беше изпълнено с твърде много неща. Всеки път, като затворех очи, виждах Дилейни в каросерията на онзи пикап, усещах лепкавата топлина на кръвта ѝ, ужасните буци кървав пясък в очните ѝ орбити.
Вратата се отвори и в кабинета ми влезе Денис с кафява хартиена торба в ръце. Изсипа я върху бюрото ми. Вътре имаше евтини телефони с предплатена карта, все още в прозрачните си пластмасови опаковки. Общо пет броя.
Взех един и започнах да чопля пластмасата. Никакъв шанс. Извадих от бюрото си голяма ножица и почти веднага я счупих на две, докато се опитвах да срежа плътната опаковка.
— Ще ми донесеш ли брадва или ацетиленова горелка, за да ги отворя? — казах аз.
Тя въздъхна дълбоко и завъртя очи, после изчезна в кухнята и се върна с отварачка за консерви. Защипа двете режещи колелца за ръба на опаковката и започна да върти ръчката. Отварачката разряза якия пластмасов шев, а Денис разтвори за секунди двете половинки на опаковката и ми подаде телефона.
— Днес повиших ли ти вече заплатата?
— Още не — отвърна усмихнато тя.
— Избери си телефон.
— Ей сега. Първо да си проверя пощата.
— Дали е останало кафе в каната? — попитах, но Денис вече беше излязла от кабинета ми и вървеше към бюрото си.
— Направи си го сам, по дяволите — извика през рамо тя.
— Винаги сам си го правя. Питах просто дали е останало малко.
На мен ми беше нужно много повече време, отколкото на Денис, за да разопаковам телефоните, и тъкмо бях успял да измъкна последния, Хари и Блох влязоха в кабинета ми.
— Я сега да си разменим номерата на тези апаратчета. След като разбрах, че прокурорът подслушва телефона на Пелтие, не бих се учудил, ако е закачил бръмбари и към нашите. Властите толкова много държат да се докопат до Пясъчния човек, че стига да пожелае, Уайт може да си извади съдебна заповед и за здравния ми картон от гимназията. Не използвайте личните си телефони, нито служебните. Това са новите ви служебни телефони. Момент, къде е Кейт?