Кимна и взе в ръка писалката. Начерта хоризонтална линия в горния край на листа, после една вертикална, с която раздели страницата на две половини. Дясната за водене на бележки по казаното от обвинението и свидетелите, лявата за неговите коментари и възражения по тях. Като по учебник.
Хари се пресегна, сложи ръката си върху моята и стисна треперещите ми пръсти. Когато заговори, гласът му трепереше от напрежение.
— Хайде да спечелим това дело заради Кейт — каза той.
30. Еди
— Къде е Ото? — попитах аз.
— Ще се появи. Не би пропуснал началото — отвърна Хари.
Прокурорският екип беше пристигнал: Дрю Уайт и голяма група прокурори, всичките мъже, ненавършили трийсет и амбицирани да направят кариера покрай това дело. В службата на Уайт имаше богат избор от способни и интелигентни жени прокурори, но нито една от тях не бе получила възможност да блесне в този процес. Уайт внимателно бе подбрал своя екип. Всичките бяха приятели помежду си, всичките бяха готови да си затворят очите, за да прикрият всякакви евентуални нарушения на прокурорската етика, които Уайт би счел за нужно да направи в хода на процеса. Никой от тях не даваше пет пари за жертвите. Интересуваше ги само да добавят името на това дело към сивитата си, преди да ги изпратят до някоя адвокатска кантора на Уолстрийт, предлагаща стартови заплати от порядъка на половин до един милион долара годишно.
Първият ред зад масата на обвинението бе зает от ченгета и федерални. Бил Сунг седеше до страничната пътека. Той водеше разследването, така че делото можеше да се гледа и във федерален съд. Имах чувството, че ако заловят Пясъчния човек, Сунг ще настоява да го поеме федерален прокурор. Но в случая обвиняем не беше Пясъчния човек. Поне не официално. А Сунг беше достатъчно умен, за да остави областната прокуратура да се занимава с това дело. То беше безрисков експеримент. Генерална репетиция с наличните доказателства, от която за него не произтичаха никакви последици. Ако обвинението се издънеше и Кари Милър получеше оправдателна присъда, Сунг щеше да си измие ръцете и да стовари вината върху областните прокурори. След което щеше да се погрижи да не се повторят същите грешки в делото срещу Пясъчния човек във федералния съд. Но ако Уайт успееше да издейства осъдителна присъда, Сунг щеше да си припише всички заслуги.
— Не трябваше ли да е вече тук? — попитах.
Хари се надигна и се обърна назад. Погледът му премина по претъпканите пейки зад нас. Някъде отзад се вдигна една ръка. Станах и видях чак в дъното на залата Ото Пелтие да ни маха. Бяхме говорили по телефона след вчерашното изслушване. Той дълго време се беше борил за Кари и бе вложил много в това дело. Освен това с изчезването ѝ бяха изчезнали и парите му. Харесвах Ото, но нещо ми подсказваше, че едва ли би инвестирал цялото си време и сили в издирването на Кари, ако вече му беше платила дължимите един милион долара адвокатски хонорари. Вчера цял ден бе проверявал мотелите, малките хотелчета и хостелите в Бруклин, Куинс и Бронкс. Навсякъде, където вземаха пари в брой и не задаваха въпроси. И където би могъл да се укрива някой като Кари. Беше навъртял триста километра с колата си и беше провел над сто телефонни разговора — доста труд, но за обещаната седемцифрена сума си струваше.
Засега — никаква следа от нея.
— Ще ида да говоря с него — каза Хари.
— Не споменавай за Кейт.
— Няма, но той ще попита къде е.
— Кажи му, че с Блох проверяват място, за което сме получили анонимно обаждане. Поискай му списъка на местата, които той е проверил.
Проследих с поглед Хари, който отиде до изхода на съдебната зала и направи на Пелтие знак да го последва.
Зачаках.
В съда се чака много. Зависим си от съдебната система и часовете за голф на съдията. Скръстих ръце и притиснах длани под мишниците си. Само и само да не треперят. Съдебният секретар улови погледа ми и вдигна пет пръста. Имах пет минути.
Проверих телефона си. Нямаше нови есемеси. Очаквах Бети Кларк от „Сентинел“ да се свърже с мен, за да ми снесе информация. Тъй като Блох беше с Лейк, се нуждаех от допълнителен източник. Бях проучил Бети. Работеше пета година за „Сентинел“ като съдебен кореспондент. Като се замислех, бях я виждал да се навърта късно вечер около съда. Там можеха да се видят още много изгладнели журналисти, движени от надеждата да вземат ексклузивно интервю от някоя пияна знаменитост още докато я свалят от патрулната кола, и да предложат материала си на „Ню Йорк Таймс“ или „Поуст“. След като поразпитах тук-там, открих, че Бети се ползва със значителна популярност, дори с доверие. Което означаваше достъп. Понякога е по-мъдър ход да не публикуваш нещо, което си научил. Винаги ще се намери нещо още по-голямо, а създаването на приятели спомагаше за отключване на онези врати, зад които се криеха най-големите скелети.