Блох прекоси всекидневната и стигна до голямата кухня; вниманието ѝ привлече задната врата. Беше от масивен дъб с две тежки резета. Едно отгоре, което се захващаше за тавана, и едно отдолу, което влизаше в пода. Дори да бе провъртял патрона на бравата, Пясъчния човек не би могъл да преодолее тези две препятствия. Блох отвори задната врата и се озова в тесен покрит пасаж. Кофите за боклук бяха подредени под плексигласов навес. От дясната страна имаше тухлена стена; пасажът завиваше наляво и извеждаше на улицата. По ключалката на задната врата нямаше следи от взлом. Пясъчния човек бе проникнал в къщата през главния вход. В останалите помещения на първия етаж нямаше нищо друго интересно и Блох последва Лейк нагоре по стълбите.
На втория етаж имаше стая за игри, баня и голямо ателие. Като архитект, Стейси бе работила най-вече от вкъщи. На третия етаж имаше още една баня, семейна спалня и две детски стаи една срещу друга. Двамата се насочиха към спалнята в дъното на коридора.
Голямото легло си беше на мястото. В центъра на матрака имаше огромно петно. Беше с овална форма, странно наподобяваща корема на гигантски черен паяк.
Блох отиде до прозореца и погледна навън. От мястото ѝ се виждаше вътрешността на малкото жилище на госпожа Броудър. Тя извади айпада от раницата си, включи го и прегледа набързо кадрите от убийството на семейство Нилсен, като търсеше конкретно снимки на жертвите, така както ги е открила полицията.
Не е лесно да гледаш лица на мъртъвци. Но взирането в лицата на жертвите на насилствена смърт е нещо различно. За Блох това не беше ново преживяване. Тя бе обучена да се абстрахира от ужаса, за да вижда детайлите и уликите. Всяко убийство разказваше история.
След като бе упоил децата, той бе издърпал леката завивка до брадичките им. Полицаите ги бяха открили със затворени очи и първоначално ги бяха взели за мъртви. Поне така си бе помислил първият, пристигнал на местопрестъплението — младежът, който по-късно се беше самоубил. Когато момиченцето се събудило и тръгнало със залитане към спалнята на родителите си, заварило там полицай, вперил поглед в майка му и баща му, които лежали окървавени. И двете деца не били на себе си от шока.
Тобаяс имаше огнестрелна рана отляво на носа. Изходната рана беше на темето му, което показваше, че е бил застрелял в легнало положение, а стрелецът е бил наведен над него. По тялото на Стейси имаше множество прободни рани. Според съдебния лекар всяка от тях би могла да предизвика смърт за броени секунди. Бяха открити в леглото си с извадени очи и пясък, насипан в раните и очните им орбити.
— Защо семейство? — попита Лейк.
Анализаторите на ФБР, включително Дилейни, смятаха, че имат отговора на този въпрос.
Той вдигаше залога. Поемаше по-големи рискове, за да покаже на света силата си.
Блох виждаше логиката в това, но нещо я смущаваше.
— Оставил е децата живи. Като се е погрижил да не пречат. Застрелял е бащата в лицето, но е използвал нож за майката. Оставам с впечатление, че целта са били съпрузите. Децата са били просто подробност.
— Защо точно това семейство?
— Не знам — отвърна тя и закрачи замислено из стаята.
— Не е лесно да се проникне в тази къща — каза Лейк. — Влязъл е през главния вход. Улицата е много оживена и е рискувал да го забележат. Всъщност госпожа Броудър наистина го е видяла да оглежда мястото заедно с някаква жена.
Нещо в размишленията на Лейк ѝ се стори важно. Докато го слушаше, усети как по кожата ѝ преминават тръпки.
— Я повтори — каза тя.
— Какво?
— Това, което изрече току-що. Повтори го.
— Амиии… тази къща е доста добре защитена и се вижда от много прозорци наоколо. Той е поел ужасен риск, като е…
— Не! — прекъсна го Блох. В гласа ѝ се долавяше раздразнение.
— По-полека, да обмислим внимателно нещата.
— Не мога по-полека. Той ми отне приятелката. Трябва да действаме бързо. Ти каза и нещо друго за тази къща.
— О, че е трябвало да мине през главния вход, което е сериозен риск за…
— Това е — кимна Блох, излезе от стаята и заслиза бързо по стълбите.
— Кое? Какво имаш предвид? — попита той.
Блох не отговори; тя вече беше в кухнята и изчакваше Лейк да я настигне.
— Ако трябваше ти да проникнеш в тази къща, как би го направил?
— Единственият възможен начин е през глав…
Лейк замръзна на място.
— Главният вход е единственият начин да се проникне вътре — каза той. — През задната врата е по-безопасно, но той дори не се е опитал да мине оттам. Няма следи от взлом по ключалките. А и тези резета отвътре… По дяволите, тези резета не се виждат, когато си отвън. Той е знаел за тях. Милър е бил и преди в тази къща.