Колата на Даниъл я нямаше.
Налях си чаша вода и намерих телефона си на горния етаж до леглото.
Имаше четири нови известия, всичките от различни новинарски сайтове.
Една жена била намерена мъртва тази сутрин в пасаж в Манхатън. Очите ѝ били извадени. Предполагало се, че това е най-новата жертва на Пясъчния човек.
Закрих лицето си с длани и заплаках.
37. Блох
Адвокатската кантора на Арчи Бънзън, изглежда, не се стараеше да привлича нови клиенти. Намираше се на Сто и десета улица и имаше стоманена врата със звънец отстрани. Приличаше по-скоро на вход за бункер, отколкото на врата на кантора. Нямаше табела. Върху хартиена лентичка, мушната под прозрачното покритие на пластмасовия бутон, беше написано „Бънзън, правни услуги“.
Лейк натисна бутона. Зачака. Блох се дръпна крачка назад, оставяйки го да говори вместо нея.
Металният капак върху процепа в средата на вратата се повдигна с дрънчене и в отвора се появи едро лице. Може би колкото голяма чиния. С перфектно подстригана тънка брада, все едно нанесена с черен маркер върху челюстта. Бузите му бяха толкова кръгли и издути, сякаш се опитваха да сплескат носа.
— Кво искаш? — попита лицето.
— Бихме желали да говорим с Арчи Бънзън — каза Лейк.
— Няма го — заяви лицето и затръшна капака на процепа.
Лейк удари с юмрук по вратата и извика:
— Еди Флин ни праща.
Тишина.
Процепът бавно се отвори.
— За кво ви е Арчи?
— Да поговорим, това е всичко.
Процепът се затвори. Вратата остана заключена.
— Е, добре. Ще повикаме ФБР да поговори с Арчи вместо нас — каза Лейк.
Вратата се отвори.
Към лицето имаше тяло със съответните размери. Блох се досети, че това е Луната. Беше около два метра и сигурно тежеше поне сто и осемдесет килограма. Като не всичко по него бяха тлъстини. Лицето беше захванато за чифт добре развити трапецовидни мускули, които се извиваха плавно към заоблените му рамене, създавайки впечатление за нещо като планинска верига от мускулна маса. Дори да тежеше колкото фолксваген, той вероятно можеше да повдигне такава кола.
Луната се завъртя с известни затруднения в тесния коридор и ги поведе към една врата в дъното. Почука и каза:
— Едни хора тука те търсят. Еди Флин ги пращал.
Вратата се отвори и разкри офис, който имаше вид на претърпял неотдавнашен обир. Папки и книжа бяха разпилени по бюрото, по пода, струпани на купчини върху маси и столове; още папки стърчаха от метални шкафове, които се огъваха под тежестта им и отказваха да се затворят. Зад огромно дъбово бюро седеше дребен оплешивяващ човек с жълтеникава риза, кафяви тиранти и цигара, увиснала в ъгъла на устата му. Ризата му изглеждаше като да е била някога бяла, но всичко в стаята бе придобило плътен жълтеникав оттенък от дебелия слой никотин върху стъклото на прозореца. На Блох още от коридора ѝ бе замирисало на цигари. Пепелникът на бюрото не беше изхвърлян от дни. Наблъскан беше с фасове един върху друг, така че беше заприличал на странен таралеж с къси дебели бодли.
— Как е Еди? — поинтересува се мъжът.
Гласът му звучеше като потракване на гайки и болтове, които някой разтръсква в кофичка от строително лепило.
— Ти ли си Арчи? — попита Лейк.
— Може да ми викаш „господин Бънзън“.
— Трябва ми помощ. Миналата година една мансарда в Манхатън е отдадена под наем от един от клиентите ти. ФБР се свърза с него и той каза, че не разполага с никакви документи за наемателя. Наемът е бил краткосрочен и мъжът платил в брой. Еди казва, че никой собственик на недвижими имоти в този град не би дал под наем и дупка в стената без някакъв вид гаранция и данни за банковите сметки на наемателя. Ти водиш документацията на всичките… хазаи в този район, тъй че…
— Имаш предвид, на всичките кожодери, нали така?
— Не съм казал такова нещо.
— Не ти, а Еди. Няма значение. Аз съм за това да се говори направо, господин…
— Лейк, Гейбриъл Лейк. Това е моята приятелка Блох.
— Тя май не е от приказливите.
— Не ѝ и трябва. ФБР не откри документална следа, но Еди каза, че ти водиш цялата документация на клиентите си и че при теб може да се намери нещо, което да ни е от полза.
— И защо да давам документи на клиентите си точно на вас?
— Трябва да открием спешно този наемател. Всякакви документални следи от него са ни важни.