— Съжалявам, но не мога да разкривам информация за клиентите си без съдебна заповед.
— Еди ни предупреди, че може да кажеш нещо такова. А също и че ако ни помогнеш, той ще оцени това.
— Боя се, че не мога да ви бъда от помощ. А сега ме извинете, но съм зает.
— Знаем, че водиш двойно счетоводство за твоите хазаи. Има всякакви начини да се заобикаля контролираният наем и да се укриват част от доходите им от данъчните. Но ние не бихме желали това да стигне до вниманието на ФБР, нали? — каза Лейк.
От начина, по който Лейк скръсти ръце на гърдите си, Блох си помисли, че сигурно е очаквал заплахата му да доведе до някакво съдействие. Беше подценил адвоката. Лейк може би наистина беше добър детектив, но хич го нямаше като блъфьор.
— Не сте в положение да ми отправяте заплахи, господин Лейк. А сега си вървете с вашата малка приятелка, за да не пострада някой.
Преди Лейк да успее да отговори нещо, Луната направи една крачка към него. Това беше сериозен ход. В повече от един смисъл на думата. Не беше просто случаен човек, навлязъл в личното ти пространство, а по-скоро бизон, който се готви да те нападне, или астероид, преминаващ близо до къщата ти. Лейк вдигна глава към великана и му се усмихна. Усмивката му остана без отговор.
Луната постави ръката си върху китката на Лейк и погледна към Арчи за потвърждение дали да изхвърли посетителите на улицата. Ръката му беше голяма колкото ръкавица за бейзбол.
— Кажи на приятеля си да си държи ръцете в джобовете — обади се Блох.
— О, ама тя говорела! Това ли ти е бодигардът, Лейк? — Бънзън едва се сдържаше да не прихне. — Е, сега вече го закърши. Трябвало е да доведеш някой по-едър.
Лейк стоеше между великана и Блох. През цялото време тя не бе помръднала от мястото си. Оглеждаше стаята, стиснала ръце пред корема си. Така че, когато се размърда, всичко сякаш се случи в един миг. Бръкна под якето си и изведнъж пред лицето на Лейк се появи ръката ѝ с огромен револвер, насочен в главата на горилата. „Магнум 500“ е оръжие с такива размери и мощ, че появата му във всякакви ситуации предизвиква особено драматичен ефект.
— Това достатъчно едро ли е за теб? — попита Блох. — Документите. Нямам време за глупости. Вече знаеш какво търсим, защото твоят клиент ти се е обадил още когато го посетихме. Намери ги.
— И какво ще направи тя? Ще го застреля ли?
— Главата на приятеля ти е колкото баскетболна топка. Не мисля, че би пропуснала да я уцели и от петнайсет метра — каза Лейк.
— Няма да го застрелям — заяви Блох, като разпери дланта, с която стискаше дръжката на револвера.
Без да вади показалеца си от халката на спусъка, тя ловко завъртя магнума и го хвана за цевта. Оръжието ѝ вече беше чук.
Блох замахна и стовари дръжката върху китката на Луната. Великанът моментално пусна Лейк и огромната му уста се отвори да поеме въздух, докато със здравата ръка притискаше ранената до корема си. Отстъпи крачка назад, но се препъна и се стовари по гръб на пода.
— Започваш да ме нервираш — каза Блох. — Един ковашки чук тежи около килограм. Този револвер е две кила и половина. Ако не ни дадеш веднага документите, ще счупя и другата ръка на приятеля ти. След което ще забия главата ти в задника му.
В тона на Блох имаше нещо, което определено достигна до съзнанието на Бънзън.
Столът му изскърца шумно, той се наведе напред и се изправи на крака, после с енергична крачка се приближи до един от шкафовете. Издърпа чекмеджето и започна да рови в папките вътре, прехвърляйки ги бързо с върховете на пръстите си.
— Ако извадиш пистолет от това чекмедже, в стената ти ще се появи огромна дупка. Само че преди това куршумът ще мине през теб и шкафа — предупреди го Блох.
Пръстите на Бънзън се спряха за момент, после продължиха да се движат чевръсто. Той измъкна от чекмеджето тънка синя папка и я подаде на Лейк.
Лейк я отвори. Вътре имаше само няколко страници. Наемен договор с нечетлив подпис и банково удостоверение. И двете бяха на едно и също име — „Шорлайн Лимитед“.
— Това ли е всичко? — попита Лейк.
— Това е, което имаме.
— Върши работа — каза Блох.
Лейк седна в джипа с папката в ръце и Блох запали двигателя. Той прелисти документите, намери това, което търсеше, и започна да въвежда текст в търсачката на телефона си.
— Според базата данни на Комисията по ценни книжа и борси „Шорлайн Лимитед“ прилича на нещо като куха фирма. Тя никога не е подавала счетоводни отчети — каза Лейк. — Директор е Даниъл Милър, дотук без изненади. Чакай, има и адрес на управление, но това не е домашният адрес на Милър.