Говореше ясно и по същество, с клинична безпристрастност и целенасоченост. Всяка сричка от всяка дума беше безупречно артикулирана.
— И какво направихте с блузата, веществено доказателство Б-девет?
— Най-напред извърших външен оглед. Става дума за дамска блуза трийсет и шести номер. Смес от памук и коприна. От вида на петното, което е избеляло, беше ясно, че е правен опит за почистване на дрехата, вероятно чрез изпиране в машина на сравнително висока температура. След което е била изсушена, изгладена и окачена в гардероба. В конкретния случай извърших оглед за петна от кръв. Мога ли да се позова на веществено доказателство Д-три?
Уайт се обърна към млад мъж от екипа си, чийто лаптоп беше включен към големия екран. Снимката на блузата, закачена в дрешника на Кари, се смени с нещо, което на пръв поглед не беше съвсем ясно какво е. По-голямата част от изображението беше тъмна, но при взиране се различаваше формата на бялата блуза, по ръкава и маншета на която имаше няколко петна с различна форма и големина в метален синьо-зелен цвят.
— Обработих дрехата с луминол и после я изследвах в тъмна стая, за да установя дали има невидими остатъци от кръв. Както виждате на тази снимка, установих значителен брой пръски кръв, но ако не броим най-голямото петно, което е около дванайсет милиметра на дължина, останалите следи бяха невидими с просто око.
— А след като открихте тези следи, какво стана?
— Идентифицираните следи от кръв бяха изрязани от дрехата и прекарани през микроцентрофуга „Епендорф“. Извлякох ДНК чрез центрофугиране и по органичния метод с фенол-хлороформ изоамил. Приложих процеса на полимеразна верижна реакция и инвитро ензимно умножаване, като използвах спектрофотометричен анализ. Като краен резултат получих успешно извличане на ДНК. Пробата от кръвта по дрехата напълно съвпадаше с профила в системата при вероятност едно на милиард.
— Професоре, последната част от анализа ви… Бихте ли обяснили още веднъж вероятността за съвпадение на пробата с профила?
— Кръвта върху дрехата напълно съвпада с ДНК профила на Стейси Нилсен в нашата база данни. Вероятността за такова съвпадение е едно на милиард. С други думи, ако сравним този ДНК профил с един милиард други, е възможно да открием още едно съвпадение. Така че с почти пълна увереност и научнообосновано мога да заявя, че кръвта върху блузата на обвиняемата е на една от жертвите по това дело, а именно Стейси Нилсен.
40. Еди
Когато умел играч направи страхотно изпълнение, когато всичките му познания, опит, професионализъм и природни заложби се обединят в перфектния момент, тогава се чува звук. Това е звукът на поглъщането на деветата топка от ъгловия джоб на масата за билярд; прещракването на зъбните колела при смяната на скоростите в точния миг; свистенето на баскетболната топка, когато се плъзне през мрежата на коша и донесе три точки; шляпването на бейзболната топка върху кленовата бухалка при удара, който ще я изхвърли далече извън очертанията на игрището.
Още щом чуете този звук, вече знаете, че се е случило нещо специално.
В съда е различно. Всъщност — точно обратното.
Когато в него се случи нещо специално — например прокурорът разпореди пряк разпит на свидетел и всичко върви чудесно — това си е цяла симфония.
Но беззвучна.
Съдебните зали, особено препълнените, винаги произвеждат шум. Все някой кашля, шепне, трие крака в пода или пък си вървят обичайните съдебни дейности: адвокати сноват насам-натам, говорят, крещят, столове стържат по паркета. И всичко това в едно помещение, замислено така, че да усилва звука.
Но когато се случи въпросното специално нещо, в залата настава тишина.
Само че това е тишина, каквато не сте чували. Сякаш всичко върви по телевизията и изведнъж някой внезапно спира звука. И това не е просто липса на звук. А звук с отрицателна стойност. Сякаш космически вакуум е засмукал всички звукови вълни в залата. Става толкова тихо, че тишината придобива своя собствена тежест.
Ако подобна величествена тишина се възцари по време на дело, можете да направите само едно — да си седнете на задника и да ѝ се наслаждавате, защото обикновено тя означава, че сте спечелили делото.
Хари написа върху адвокатския си бележник думата „Гадост“.
Бяхме свършени.
— Професоре, в началото на показанията си описахте кървавите петна като пръски. Какво имахте предвид под пръски? — попита Уайт.