— Формата и размера на петната — поясни професорът. — Изглеждат като пръски.
— Благодаря, професор Джонсън. Нямам повече въпроси.
Надигнах се бавно от мястото си, приковал поглед в бележките на Хари пред него. Вдигнах за миг очи към професор Джонсън, после казах:
— Господин съдия, имам нужда от малко време, за да се посъветвам с колегата си.
После се наведох към Хари и прошепнах:
— Това мина добре за Уайт.
— Как искаш да подходиш? — попита Хари. — Този тип можеш да го въртиш на шиш с часове.
Една от възможните тактики на защитата, когато оспорва свидетелски показания относно ДНК, е да разчепква с часове всяка подробност. Да обсъжда всеки специфичен процес от изследването на доказателствения материал, да проверява дали са приложени правилните процедури за карантина и чистота на биологичните проби, да разпитва дали е ползвано ново или стерилизирано оборудване, да търси микроскопични несъответствия в предписанията, докато доведе нещата до онзи шанс от едно на милиард кръвта да не е била на Стейси Нилсен. Това е добра тактика и след втория час съдебните заседатели намразват вещото лице, защото са отегчени или объркани, а някои от тях и склонни изцяло да пренебрегнат дадените от него показания. Но е и рискована, защото може да ги подтикне да намразят адвоката вместо свидетеля.
— Нямаме време — казах аз на Хари. — Трябва да приключим колкото се може по-бързо, заради Кейт.
Еди Фелсън, мошеникът от филма „Играчът на билярд“, играеше най-добре, когато не цепеше косъма с изчисления на ъгли и проценти на успеха. Когато се хвърляше срещу противника дръзко и безразсъдно, никой не можеше да му се опре.
— Мога ли да взема лист хартия и да ползвам писалката ти?
Хари откъсна лист от бележника си и ми подаде писалката. Аз написах на листа няколко думи и го обърнах към него. Той прочете написаното и се усмихна.
Влизаме в битка. Дръзко и безразсъдно.
41. Еди
Когато станах от мястото си за кръстосания разпит на Джонсън, писалката на Хари беше в ръката ми. Красива вещ. С яркозелен корпус и златно перо. Германска марка автоматични писалки, прочути със своята надеждност. И здравина. Точно каквато ми трябваше. Стисках я в ръката си, сякаш животът ми зависеше от нея.
— Професор Джонсън, вие завеждате криминалистичната лаборатория на Южната съдебна област на щата Ню Йорк, нали така? — попитах аз.
— Точно така.
— Може ли да се приближа до свидетеля?
Съдия Стоукър кимна.
— Професоре — започнах аз, — наблюдавал съм ви да давате показания преди години, но до днес така и не ми се удаде случай да се запозная лично с вас. За мен е удоволствие.
Пристъпих към него и му подадох ръка.
Джонсън се усмихна, понадигна се от мястото си и се ръкувахме набързо. Когато седна, на лицето му беше изписано облекчение. Уайт го бе подготвял усилено за това дело и най-вероятно ме беше описал като някакъв кръвожаден тигър, който ще къса живо месо от него. Явно започваше да си мисли, че ще мине много по-леко. Засега това ме устройваше. Исках го спокоен. Отпуснат.
— Професоре, вие сте анализирали петната по блузата на моята клиентка. А открихте ли по плата нейно ДНК?
Той се облегна назад, кръстоса дългите си крака и скръсти ръце в скута си. Очевидно беше подготвен за този въпрос. Номерът бе да отговори така, че да не прозвучи репетирано или неискрено.
— Щеше да има ДНК на вашата клиентка върху блузата, ако е била носена. ДНК от пот може лесно да попие в плата. Изпирането на дрехата обаче може да е отстранило ДНК-то ѝ.
— Но не и кръвта?
— Не, кръв се премахва от памук много по-трудно, отколкото пот. Оставя упорити петна, като оцветява самите влакна, понякога завинаги. Донякъде като червеното вино.
— Разбирам. А ако моята клиентка никога не е обличала тази блуза, по нея също не би имало нейна ДНК, нали?
— Вероятно.
— Не сте я изследвал за нейно ДНК, нали?
Той се усмихна на съдебните заседатели и даде отговора си:
— Не, не би имало смисъл, ако е минала през перална машина, както в случая.
— Но ако не сте я тествали за ДНК, вие не бихте могли да знаете дали моята клиентка изобщо я е обличала някога, не е ли така?
Той прочисти гърлото си. Започваше да се чувства леко неудобно. А аз не исках да го карам да се гърчи. Поне засега.
— Не знам дали вашата клиентка по принцип пере новите си блузи, преди да ги облече.
— Добре, радвам се, че отстъпихте по този пункт — казах аз и бързо минах на следващия въпрос още докато Джонсън отваряше уста, вероятно за да каже, че за нищо не е отстъпвал.