— Този храм е заклеймен — каза Сано. — Всички сте арестувани за изповядването на забранена от закона религия.
Голите участници в оргията скочиха на крака и се втурнаха към вратата, без да обръщат внимание на оръжията на детективите — те знаеха, че наказанието за престъплението им е екзекуция, и предпочитаха риска от нараняване пред невъзможността да избягат. Разнесоха се мъжки дрезгави викове и женски писъци. Към Сано се устреми разгорещена потна плът. Детективите се опитаха да задържат поклонниците, и които ритаха и се съпротивяваха отчаяно. Сано се озърна за свещеника. Отвъд неистовата суматоха зърна брокатения епитрахил, който изчезна през една врата. Прокарвайки си с мъка път между блъскащите се тела, се втурна натам и го застигна, когато той точно се катереше по една стълба. Сано го сграбчи за глезена и го дръпна. Свещеникът се строполи върху него и двамата паднаха заедно.
— „Черният лотос“ ще тържествува над неверниците! — изкрещя свещеникът, стоварвайки се върху Сано. — Който ни напада, ще умре! Върху лицето на Сано се посипаха удари, които той се опитваше да отбие. Успя да се извърти и да притисне свещеника под тялото си. Тежестта на защитеното му с броня тяло обезсили противника му. Сано затисна ръцете му над главата. На светлината от храма, където шумният хаос продължаваше да вилнее, той видя лицето на своя пленник.
В него се бяха втренчили яростно очи със зеници, тъй големи, че сякаш около тях изобщо нямаше цвят. „Бяха тъй черни, сякаш не можех да надзърна в тях“, припомни си Сано думите на Юка. Това бе мъжът, завлякъл дъщеря й Марико в пагубния мрак на сектата „Черният лотос“.
Беше ли той и кралят дракон?
— Кой си ти? — изкрещя Сано в лицето на свещеника. — Кажи ми как се казваш!
Свещеникът разтегли устни в зловеща усмивка, разкривайки изпочупени нащърбени зъби:
— Аз съм Проникновена мъдрост, властелинът на космичните сили, които ще унищожат и вас, и всичките ви неверници!
Слисан, Сано застина безмълвен. Бе намерил свещеника на „Черния лотос“ и тайния храм, който бе дирил в началото на разследването.
Войниците на Сано бяха усмирили поклонниците на „Черния лотос“. Двама монаси бяха извършили самоубийство, за да избегнат пленничество. Четирима бяха издъхнали, стъпкани от тълпата, докато се опитваха да избягат. Сано бе пратил повечето от хората си да отведат останалите членове на „Черния лотос“ в затвора на Едо и да уведомят длъжностните лица в Гинза за успешната акция. Сега той и двама негови детективи стояха в една стая в странноприемницата, където бяха довели Проникновена мъдрост за разпит.
Свещеникът бе коленичил под висящ от тавана фенер. Косите му бяха разрошени, лицето му бе мръсно, набраздено от струйки пот, епитрахилът му бе загубил блясъка си, но изправената му поза излъчваше наглост. Неестественото спокойствие скриваше чувствата му. Бездънните му черни очи наблюдаваха Сано, който крачеше около него, докато единият от детективите бе застанал при вратата, а другият се бе облегнал на обезопасения с пречки прозорец. В двора отвън пламтяха факли, движеха се хора — местните длъжностни лица бяха дошли да огледат нелегалния храм, който бе действал под носа им.
— Ти ли отвлече майката на шогуна? — попита Сано. Детективът полагаше усилия да бъде сдържан, макар че поведението на свещеника разпалваше омразата му към „Черния лотос“. Заловените членове на сектата се наслаждаваха да предизвикват властите към физическо насилие, което би им позволило да изпитат вярата си и да изтъкнат духовното си превъзходство. Сано беше наясно, че влезеше ли в разпра с Проникновена мъдрост, можеше да убие свещеника — съучастник в заробването, измъчването и убийството на безброй невинни. Убиеше ли Проникновена мъдрост, можеше и никога да не се сдобие с информацията, която щеше да му помогне да спаси Рейко.
Изражението на невъзмутимо спокойствие, което бе застинало върху лицето на Проникновена мъдрост, отстъпи място на презрителна гримаса.
— Ако аз бях отвлякъл господарката Кейшо, никога нямаше да ти кажа! — той имаше странен, дълбок и звучен глас, сякаш гърлото му бе от желязо, а не от плът. — Духът ми е могъщ. Никога няма да изтръгнеш признания от мен.
Сано овладя нетърпението си. Той бе разпознал в Проникновена мъдрост един от истинските фанатични привърженици на „Черния лотос“ — брониран със смелостта на вярата си и неподвластен на принуда.
— Тогава да речем, че просто разговаряме за последователите ти — каза Сано.
— Няма да разкрия самоличността на верните привърженици на „Черния лотос“, които са още на свобода — Проникновена мъдрост седеше неподвижен, а Сано продължаваше да го обикаля. — Изтезавайте ме, убийте ме, но никога няма да предам хората си и да ги пратя на смърт!