Выбрать главу

— Аз пък нямам никакъв интерес да те превръщам в мъченик — възрази Сано. — И единственият твой последовател, който ме интересува, е вече мъртъв. Тя умря в масовата сеч, на която бе подложен антуражът на господарката Кейшо. Казваше се Марико.

— Не познавам никаква Марико — отвърна свещеникът.

Невъзмутимият му тон и маниер щяха да подведат Сано, ако не бе сигурен, че Проникновена мъдрост лъже.

— Присъединила се е към „Черния лотос“ преди две години. Виждали са я с теб.

Когато майката му бе разказала за променената Марико и за тайнствените й отсъствия, Сано бе разпознал в поведението й чертите, които придобиваха примамените в сектата младежи.

— Много хора идват при мен — отвърна Проникновена мъдрост. — Толкова много, че не ми е възможно да познавам всички.

— Тя е била в храма на „Черния лотос“ по време на бедствието — каза Сано. Това обясняваше защо онази нощ Марико се бе върнала у дома обезумяла от страх, ранена и цялата в кръв. — Била е сред малкото оцелели, успели да избягат. И ти е била любовница. Ти си бил бащата на детето й.

— Нашите ритуали изискват от мен да имам толкова много жени, че не мога да помня всяка от тях — заяви Проникновена мъдрост с покровителствена усмивка. — Сексуалната енергия подпомага духовното просветление.

„Находчиво извинение за оргиите им“, помисли си Сано с отвращение.

— Марико била ли е тук преди седмица? — попита той.

— И да е идвала, не си спомням — отвърна Проникновена мъдрост самодоволно.

Обзет от гняв, Сано приклекна пред свещеника. Втренчи се в тези дълбоки очи, водещи към бездната на лудостта.

— Или ми кажи истината за Марико, или…

— Или ще ме убиеш? — изсмя се презрително Проникновена мъдрост. — Ще ме екзекутират, каквото и да сторя. Тъй че избирам да не говоря. С каквото и да ме заплашваш, няма нещо, което да ми попречи да отнеса тайните си в гроба.

Сано каза:

— Ще те държа в затвора, докато пусна слух, че си издал водачите и си казал на бакуфу къде да ги открият. И те ще пратят убийци за теб. Ще те заклеймят като предател и никога няма да постигнеш духовно просветление!

Присмехът в очите на Проникновена мъдрост се разгоря в тревога.

— Не! — изрева той.

— Напротив — възрази Сано, доволен от реакцията на свещеника. От предишен опит знаеше, че най-лошото, което някой можеше да стори на член от „Черния лотос“, бе да насочи към него гнева на сектата. „Черният лотос“ можеше да проникне навсякъде и да въздаде смърт по най-различни мъчителни начини, в сравнение с които изтезанията в затвора на Едо бяха просто жалки. А фанатични привърженици вярваха, че сектата има властта да ги лиши от блаженството на просветлението и да ги обрече да горят вечно в ада. Проникновена мъдрост се спусна към вратата.

Детективите го хванаха и го принудиха да коленичи. Сано се надвеси над него.

— Марико беше ли тук преди седмица? — повтори той.

Стиснал юмруци, свещеникът изсъска срещу него, сякаш всеки момент щеше да експлодира от омраза. После дъхът му като че ли секна; лицето му се сгърчи, а раменете му увиснаха. Поражението го бе пречупило.

— Да — измърмори той.

— Защо?

— Да донесе сведения за майката на шогуна. Каза, че на другия ден господарката Кейшо тръгвала на път.

Доказателството изпълни Сано с въодушевление — теорията му се бе оказала правилна.

— Значи онази нощ Марико е получила разрешение да напусне замъка Едо, за да се види с теб? Тя шпионираше ли за теб?

А и Проникновена мъдрост изглеждаше възможен заподозрян за извършител на похищението. Водач в секта, преследван от полицейския началник Хошина, свещеникът се гордееше с множество последователи, готови да убият за отмъщение. Бе напълно възможно странната поема за краля дракон да е плод на неговото безумие.

Но Проникновена мъдрост поклати глава.

— Не, не беше моя шпионка.

— Тогава защо е докладвала на теб? — попита Сано, а въодушевлението му премина в объркване.

— Вестите, които донесе Марико, бяха за друг.

— За кого? — попита Сано още по-озадачен.

— За един мъж. Поклонник от храма — отвърна Проникновена мъдрост. — Марико пристигна тук, за да се види с него. Но той не дойде и тя остави съобщение, в случай че се появи, а после тръгна да го търси.

Изглежда, за огромно разочарование на Сано Проникновена мъдрост не беше нито кралят дракон, нито последният етап от диренето на Рейко.

— И кой е този човек? — попита Сано.

— Не знам — отвърна свещеникът навъсено.