Сано го сграбчи за епитрахила.
— Говори или веднага пускам слух, че си предал „Черния лотос“.
Проникновена мъдрост се сви ужасен, но въпреки това изкрещя:
— Казвам истината! Не знам името му.
Сано блъсна свещеника на пода, скръсти ръце и зачака. Обзет от желание да успокои Сано, свещеникът поясни:
— Стана член на „Черния лотос“ преди около три години. Един ден миналата зима каза, че се нуждаел от тихо покорно момиче, което да работи за него. И аз му представих Марико. Той й осигури мястото на прислужничка при майката на шогуна. Тя трябваше да следи кога господарката Кейшо напуска замъка, къде отива и по кой път тръгва. Марико или казваше на мен, или оставяше съобщение, което аз му предавах, когато идваше в храма.
Сано реши, че най-вероятно непознатият бе кралят дракон. Вероятно бе търсил подходяща възможност да отвлече господарката Кейшо. Но Сано се запита как ли бе успял да уреди Марико като прислужничка в замъка Едо. А и разказът на Проникновена мъдрост му се стори неправдоподобен.
— Откога ти, висш свещеник в „Черния лотос“, правиш услуги на последователи, чиято самоличност дори не ти е известна? — попита Сано.
— Откакто този човек стана покровител на „Черния лотос“ — отвърна Проникновена мъдрост. — Той направи големи дарения. Плати ми за Марико и за това, че съм приемал съобщенията й. Вършил съм за него и други работи.
„Парите купуват услугите дори и на свещениците от «Черния лотос», които обикновено тиранизират и своите последователи“, отбеляза мислено Сано. А тези суми помагаха на сектата да оцелее в един твърде враждебен климат. Сано заключи, че Марико се бе срещнала с непознатия онази вечер и че той й бе платил в златни монети, които тя бе скрила в стаята си, докато ги даде на свещеника си.
— По-късно същата вечер, в която Марико донесе съобщението си — продължи Проникновена мъдрост, — мъжът дойде тук. Искаше добри бойци. Аз го попитах защо, но той само отброи няколко жълтици в ръката ми. Събрах осемдесет и пет ронин и няколко селяни бандити и ги пратих в Шинагава да се срещнат с него на другия ден.
Сано потръпна от вълнение, осмисляйки чутото. Шинагава бе пропускателният пункт най-близо до Едо. Мъжът, за когото Сано вече бе убеден, че е кралят дракон, бе наел армия, за да преследва шествието на господарката Кейшо, да убие антуража й и да отвлече жените. Първоначалното му предчувствие се бе оказало наполовина вярно — сектата „Черният лотос“ бе замесена в престъпленията, макар и не пряко отговорна за тях. Търговецът Нарая отчасти бе казал истината, когато бе обвинил за похищението „Черния лотос“. Но в следващия миг въодушевлението му премина в ужас.
Самураите, които принадлежаха към сектата, бяха бич на злото, готови да убиват и при най-малката провокация. Сега някогашните страхове на Сано се превръщаха в реалност. Рейко бе в ръцете на сектата „Черният лотос“. Макар че ролята й в унищожаването на върховния свещеник Анраку бе потулена, може би отнякъде бе изтекла информация. Ако похитителите знаеха какво бе сторила, Рейко бе обречена независимо по какъв начин кралят дракон свързваше плановете си с нея.
— Как е възможно да не знаеш кой е този човек? — възкликна Сано, тъй като ужасът бе усилил ненавистта му към Проникновена мъдрост. — Смятах, че вие, свещениците на „Черния лотос“, знаете и виждате всичко. Какво става? Да не би шпионите ти да са те подвели?
Паднал духом, Проникновена мъдрост изви устни:
— Всеки път, когато си тръгваше от храма, аз ги пращах да го проследят. И всеки път те го изпускаха. Много го биваше да им се измъква.
— Опиши ми как изглежда — нареди Сано, изгарящ от нетърпение да се добере до краля дракон, който му се струваше едва ли не на една ръка разстояние и в същото време му се изплъзваше.
Свещеникът изгледа Сано по-внимателно, за да го използва за сравнение.
— По-млад и по-тежък от теб. Очите му са по-кръгли и устните му са присвити.
Това описание пасваше на хиляди. Надеждата на Сано угасна.
— Самурай ли е, или няма благородническа титла?
— Не знам, винаги носи качулка под шапката си — качулката не позволяваше да се види дали кралят дракон имаше бръснато теме и събрани на кок коси подобно на елита на воините. — Но не съм го виждал с мечове.
Значи можеше да е селянин, занаятчия или търговец… или самурай, който прикрива класата си.
— Имаше ли нещо особено в гласа му или в поведението му?
— Гласът му е по-дълбок и по-тих от твоя. Движеше се така, сякаш… — свещеникът се затрудняваше да намери точните думи. — Все едно се страхуваше, но искаше всички да го смятат за смел.
Тази подробност можеше да се окаже полезна, стига Сано да успееше да го открие.