— Нещо в действията му или в думите му да ти е подсказало някаква информация за него?
Проникновена мъдрост се замисли и мракът на очите му се сгъсти от спомена.
— Плати ми да извърша един ритуал за него. Искаше да осъществя контакт с човек, който не е между живите.
Някои от свещениците на „Черния лотос“ твърдяха, че могат да разговарят с мъртвите и да получават послания от тях, и Сано го знаеше.
— И кой е този човек? — сетивата му се изостриха от предчувствието, че му предстои да се сдобие с някаква следа.
— Една жена. Каза, че името й било Анемона.
— И какво стана?
— Ритуалът бе проведен тук, в храма — отвърна Проникновена мъдрост. — Аз изпаднах в транс и усетих как някаква врата в съзнанието ми се отваря към царството на духовете. Тогава извиках: „Приветствам те, дух на Анемона! Моля те, ела при мен и говори“.
Преди време Сано бе нападнал и друг храм по време на подобен ритуал и сега си представи как Проникновена мъдрост седи на подиума със затворени очи, вглъбен в себе си, а около него монаси и монахини припяват молитви. Представи си трепкащите пламъчета на свещите, тежкия мирис на тамян и мистичната атмосфера, която караше тълпите от нетърпеливи зрители да вярват на измамата на свещеника.
— Чрез устата ми заговори женски глас — продължи Проникновена мъдрост. — И каза: „Тук съм. Защо ме викаш?“ Мъжът се развълнува силно и извика: „Анемона, аз съм. Позна ли ме?“
Сано си представи фигура на мъж с качулка, коленичил в смирена молитва пред Проникновена мъдрост, в когото се е превъплътила покойницата.
— И духът отговори: „Да, скъпи“. Тогава мъжът се разплака. И каза: „Анемона, ще отмъстя за смъртта ти! Духът ти може да почива в мир, след като онзи, който е виновен за убийството ти, понесе наказанието си“. А тя прошепна: „Отмъсти за смъртта ми. Накажи го!“ След което вратата към света на духовете се затвори. Аз излязох от транс, а мъжът скочи на крака и извика: „Не! Анемона, върни се!“
„Макар че е шарлатанин, свещеникът знае как да поднася на хората онова, което искат да чуят“, помисли си Сано. И като повтаряше думите на мъжа, вместо да измисля разговор, в същото време съкращавайки ритуала, Проникновена мъдрост успя да поднесе информацията за духа така, че да не прозвучи като измама. И все пак Сано се слиса повече от важността на казаното от непознатия, отколкото от умението на Проникновена мъдрост. Той застина неподвижен, мислено отбелязвайки възможната следа в историята на свещеника, и бързо потърси някакви стратегии, за да я свърже с краля дракон. Отвън фенерите в двора пръскаха светлина, ярка като ден, а работниците мъкнеха чували с пръст за подземния храм. Проникновена мъдрост изгледа Сано с презрение, което не успя да прикрие страха му.
— Казах ти всичко, което знам. Достатъчно ли е, за да не ме заклеймиш като предател?
— Засега да — отвърна Сано, макар че следата бе твърде неясна.
— Какво ще правиш с мен?
— Ще те оставя жив известно време, в случай че си спомниш още нещо за този мъж — Сано се обърна към детективите си: — Отведете го в затвора на Едо. Окада сан, охранявайте го строго, да не би да му се случи нещо. Уатанаба сан, кажете на съдията Уеда, че го моля да забави процеса на Проникновена мъдрост, тъй като е важен свидетел в разследването на похищението. Аз се връщам в замъка. Закъснявам за срещата си с дворцовия управител Янагисава.
— Убеден съм, че убийството, за което се говори в писмото, е убийството на Анемона и че то представлява основният мотив за похищението — каза Сано.
— И предлагаш да продължим разследването, изхождайки от теорията ти, че загадъчният последовател на „Черния лотос“ е кралят дракон? — попита дворцовият управител.
— Да.
Докато Сано стигна яздейки от Гинза до крепостта Едо, бе минало полунощ. Сега двамата с Янагисава се намираха в имението на дворцовия управител и разговаряха в кабинета му, по чиито стени бяха окачени карти на Япония. Сано току-що бе свършил разказа си за Марико, жълтиците, посещението при майка й и нахлуването в тайния храм на сектата. През отворения прозорец долиташе монотонно цвърчене на цикади, а горящите факли в ръцете на стражите, които охраняваха района, представляваха светли димящи петна в нощния мрак. Сано си помисли, че критичните ситуации подтикват към странни съюзи. Сега двамата с Янагисава бяха влезли в съдружие, което той никога не бе смятал за възможно.
— Ако не ме лъже паметта, в твоя списък със смъртните случаи, свързани по някакъв начин с полицейския началник Хошина, нямаше име Анемона — каза Янагисава.
Външният му вид бе елегантен и безупречен както винаги, но очите му бяха зачервени и хлътнали, очертани от тъмни кръгове. Дългите му пръсти барабаняха по бюрото в напрегнат ритъм. Сано заключи, че вероятно нещо още по-лошо от проблема с Хошина го бе сполетяло, след като се бяха видели същата сутрин. Но Янагисава не бе пожелал да говори за това, а вежливостта не позволяваше на Сано да пита.