— Прав сте. Анемона не беше в списъка — потвърди той.
— След като Хошина не е убил тази жена, както той сам твърди — продължи Янагисава, — защо похитителят ще хвърля вината за убийството върху него или ще иска екзекуцията му като възмездие?
— И аз се питам същото — в следващия миг Сано бе връхлетян от друга мисъл. — Не е изключено кралят дракон да обвинява Хошина за смърт, която всъщност не е станала по негова вина. Може би той е отвлякъл господарката Кейшо, за да наложи екзекуцията на погрешния човек.
Сано с огорчение си даде сметка, че заради собствената си неприязън към Хошина бе приел вината и му като съответстваща на обвинението.
— В такъв случай списъкът става безполезен — отбеляза Янагисава — и ние търсим заподозрени не там, където трябва.
Мисълта за един цял пропилян ден и за жените, които продължаваха да бъдат в неизвестност, нагнети още повече и бездруго душната и тежка атмосфера.
— Но поне имаме нов и обещаващ заподозрян — отбеляза Сано.
Янагисава се изсмя безрадостно.
— Заподозрян без име и с неизвестно местонахождение. Откъде знаеш, че свещеникът от „Черния лотос“ не го е измислил просто за да отърве собствената си кожа? Не можем да си позволим да пилеем повече време по безплодни дирения.
— Какъв друг избор имаме, освен да разследваме този човек? — попита Сано, макар че споделяше опасенията на Янагисава. — Изчерпах всичките си идеи. Хората ми издирваха човека, пуснал писмото за откупа, но безуспешно. Днес разговарях с търговеца Нарая и не мисля, че той е похитителят на жените — Сано описа разговора си с Нарая. — С ваше позволение бих искал да ви попитам дали сте разговаряли с членове от клана Кий? Възможно ли е някой от тях да е по-вероятен извършител на престъплението от Нарая?
Янагисава дръпна от лулата си и издиша дима, който замъгли чертите на лицето му.
— Не знам.
Резкият му тон не позволи на Сано да попита за подробности.
— В такъв случай какво предлагате да сторим?
— Войниците ми могат да тръгнат да издирват господарката Кейшо, както предложих в самото начало. Това би била по-добра стратегия от търсенето на човек, който може изобщо да не съществува — зачервените очи на Янагисава помръкнаха и в тях се мярна особена суровост. — Прекарах вечерта с шогуна, слушах го как беснее заради майка си. Заплашва да екзекутира Хошина, да прати армия да я издирва, а нас двамата да прокуди в изгнание, задето тънем в неведение. Може да не успеем да го възпрем за седмицата, която ни отпусна.
— Длъжни сме — каза Сано, който категорично бе против плана на Янагисава. Поради растящото отчаяние дворцовият управител щеше да става все по-безскрупулен в желанието си да спаси господарката Кейшо и все по-нехаен по отношение на Рейко и Мидори. — Да се преследват похитителите в този момент, е твърде опасно за заложниците. Поне изчакайте, докато разберем кой е кралят дракон. Може би, когато научим нещо за него, ще намерим начин да го убедим да върне жените без битка, която може да им коства живота.
И макар че нямаше новини от Хирата, Сано все още се надяваше приятелят му да открие заложничките, тъй че, когато настъпеше време за спасителна акция, да може да планира провеждането й.
Дворцовият управител седеше безмълвен, разтривайки брадичка с палец и показалец, докато обмисляше аргументите на Сано. Погледът му бе станал суров от появилото се в него упорство.
— Ако хората ви провалят спасителната мисия, защото не знаят къде да отидат или с кого си имат работа, и господарката Кейшо умре, вие ще изпаднете в още по-голяма беда от сега — напомни му Сано.
Измина миг на мълчание, в който двамата бяха вперили погледи един в друг. Отвън воплите на пикалите станаха пронизителни. После Янагисава пусна брадичката си.
— Добре — каза той, — печелиш, поне засега — Сано едва бе успял да си отдъхне, когато Янагисава продължи: — Имаш време до пладне да търсиш своя тайнствен заподозрян. След това разследването поемам аз и войниците ми тръгват — дворцовият управител сви очи предизвикателно. — Откъде възнамеряваш да започнеш диренето си?
Краткото време, което му се отпускаше, го обезкуражи. Сано отхвърли идеята да разпита Хошина за убийството на Анемона, защото Хошина щеше да го е споменал досега, ако имаше нещо общо с него. После усети вдъхновение. Погледна през прозореца. Мракът навън вече не бе тъй гъст, но до зазоряването оставаха още няколко часа.