— Малко е рано за разговор с агент на мецуке — каза той, — но ми се струва, че настоящите обстоятелства са достатъчно основание да бъде измъкнат от леглото.
Глава 24
Силно стенание наруши тишината в помещението, където бяха затворени жените. Изтръгната от неспокойния й сън, Рейко замига в дрезгавината на бледата луна. В отсрещния край на стаята видя Мидори, която седеше на футона си, обгърнала с ръце корема си. Тя изстена отново, а болката бе сгърчила лицето й в гримаса. Рейко отметна завивката си. Треперейки от нощния хлад, бързо отиде при Мидори, коленичи до нея и попита:
— Мидори сан, какво става?
— Събудих се от силна контракция. Сега премина — гримасата й се смени със засрамено изражение. Намокрих леглото.
Рейко погледна надолу и видя върху футона кърваво петно, а до него на пода цяла локва. Усети топлината на течността, която попи в полите на кимоното й и овлажни коленете й.
— О, не! — възкликна тя, осъзнала с ужас, че събитието, което се надяваха да се забави, докато се приберяха у дома, се случваше вече.
Госпожа Янагисава седна в леглото, сграбчи завивката си и я притисна до брадичката си, след което се озърна и запремига в сънено недоумение. Господарката Кейшо се извъртя тежко към Мидори и попита с дрезгав, пълен с раздразнение глас:
— Какво става там?
— Водите на Мидори изтекоха — отвърна Рейко. — Тя ражда!
Улиците на административния квартал Хибия бяха пусти, ако не се смятаха пазачите, дремещи в стражниците пред оградените с високи зидове имения. Мракът, който обгръщаше всичко наоколо, бе разкъсван единствено от горящите над портите фенери. Сано слезе от коня си пред къщата на Тода Икю.
Каменната ограда, отделяща имението от околните, бе по-висока от оградите на съседите, които едва ли знаеха, че Тода бе шпионин на мецуке, службата, която охраняваше властта на шогуна в цяла Япония. Сано знаеше, че Тода се стараеше да живее, без да привлича вниманието върху себе си, което му предоставяше и повече възможности да шпионира колегите си от бакуфу.
— Кажи на господаря си, че сосакан сама на шогуна иска да го види незабавно — нареди Сано на пазача.
Титлата му, както и властният му маниер доведоха до незабавен резултат, макар че бе пристигнал преди разсъмване. Един от поддържащите домакинството васали го въведе в приемната, украсена с непретенциозни фрески с изображения на пейзажи, които не изразяваха, а по-скоро скриваха характера на своя собственик. Скоро в стаята влезе мъж в сива роба, с боси нозе и подпухнали от сън очи.
— Добра нощ, сосакан сама — поздрави той. — Или може би е по-добре да кажа добро утро?
— Добро утро, Тода сан — двамата си размениха поклони, след което Сано скришом огледа домакина си, за да се увери, че това наистина бе Тода.
Шпионинът бе тъй безличен, че Сано всеки път се затрудняваше да го разпознае. Външният му вид можеше да бъде оприличен на всеки друг, което бе преимущество в една професия, където успехът зависеше от умението да останеш незабелязан. Но гласът и маниерите му, в които се долавяше отегчение към света, съвпаднаха с беглия спомен, който Сано имаше за Тода.
— Съмнявам се, че това е посещение на вежливост — каза Тода. — На какво дължа честта, която ми оказвате с присъствието си?
— Трябва да ви помоля за една услуга — отвърна Сано.
Тода сгърчи лице в гримаса:
— Защо ли не съм изненадан?
Сано бе търсил Тода за информация в свои предишни разследвания, защото той имаше достъп до факти за много граждани, събирани от куп шпиони и информатори из цялата страна.
— Какво желаете този път? — попита Тода със зле прикрито раздразнение. Той не обичаше да предоставя информация — мецуке ревниво пазеха знанието, основата на тяхната изключителна власт.
— Нуждая се от помощта ви за определяне самоличността на един човек, който според мен е похитителят на господарката Кейшо — отвърна Сано.
В очите на Тода прочете, че той осъзнаваше факта, че бе по-добре за него да не отказва съдействие. Ако господарката Кейшо не бъдеше спасена, а похитителите — изправени пред съда, шогунът по всяка вероятност щеше да накаже всички в бакуфу, в това числа шпионите на мецуке, който носеха отговорността за разкриване и неутрализиране на всякакви заплахи към режима на Токугава.
— Какво става? Отказахте ли се от теорията си, че кралят дракон е някой от старите врагове на полицейския началник Хошина? — Тода не можеше да не отправи по някоя язвителна забележка. — Значи се оказа, че извършителят не е нито търговецът Нарая, нито член на клана Кий?